3.Експеримент на Милграм
Известният психолог от Университета Йейл, Стенли Милграм, се надявал да разбере защо толкова много хора са се съгласявали да участват в жестоките актове на Холокоста. Той теоретизира, че хората като цяло са склонни да се подчиняват на авторитетни фигури, и представя въпроса: „Може ли милионите съучастници в Холокоста просто да са следвали заповеди? Можем ли да ги наричаме наистина всичките съучастници?“. През 1961 г., той се опитва да отговори на този въпрос като организира серия от експерименти за изследване на властта на авторитета.
Участниците са били заблудени, че са част от проучване за паметта. Във всеки опит са участвали двама души, които са били разделени на „учител“ и „ученик“, но винаги единият от двамата е бил актьор и така всъщност е имало само един участник. Жребият кой каква роля да заеме е бил нагласен така, че винаги действителният участник в експеримента да влезе в образа на учител. Двамата след това са били разделяни в отделни стаи и „учителят“ е получавал инструкции какво да прави от професор в лабораторна престилка. Този професор е играл ролята на авторитета. Професорът е казвал на участника при всеки грешен отговор на ученика да натиска бутон, който подава електрически импулси в тялото на ученика. Волтажът на тези импулси се увеличавал с всеки следващ грешен отговор. В крайна сметка, актьорът започнал да се оплаква все повече и повече и накрая стигнал до отчаяни викове. Милграм разбрал от експеримента, че участниците са склонни да следват заповедите на авторитета, въпреки че осъзнават явния дискомфорт на „ученика“.
Ако електрическите импулси наистина съществували и били с волтажа, който е бил написан на бутоните пред участниците в експеримента, по-голямата част от тях всъщност са щяли да убият „ученика“ в другата стая. Разкриването на този факт след проучването също се приема като ясен пример за психологическа вреда.
