1.Чудовищна терапия
В Университета на Айова през 1939 г., Уендъл Джонсън и неговият екип се надяват да открият причината за заекването, като се опитват да накарат членовете на група от сираци да започнат да заекват. В чудовищната терапия са участвали 22 деца. Тези 22 деца са били разделени на две групи, като върху едната е провеждана положителна логопедична терапия – тоест децата са били поощрявани и хвалени – а на другата група са били приложени жестоки унижения и критики за неуспехите им в терапията.
Всъщност, никой в нито една от групите не е започнал да заеква в края на експеримента, но тези с негативната терапия са развили много от проблемите, свързани със самочувствието, които се проявяват и при заекващите хора. Може би интересът на Джонсън е имал нещо общо към собственото му заекване като дете, но това изследване никога няма да мине никоя етична комисия.
В началото на 21 век, Университета на Айова официално се извини за проучването, а след няколко години все още живите участници в изследването получиха огромни обезщетения.
