4.Ефектът на свидетеля
Някои психологически експерименти, които са били предназначени да тестват ефекта на свидетеля, се стичат за неетични по всички днешни стандарти. Но преди 50 години това не е било така. През 1968 г., Джон Дарли и Биб Латан развиват интерес към свидетели на престъпления, които не са предприели никакви действия, за да се опитат да ги предотвратят. Те са особено заинтригувани от убийството на Кити Дженовезе, една млада жена, на чието убийство са станали свидетели множество хора, но никой от тях не се е опитал да я спаси.
Двамата учени провели своя експеримент в Колумбийския университет, в който са дали на участник анкетна карта и са го оставали сам в стаята, за да попълни бланката. Безвреден дим е започнал да бъде пускан в стаята след кратък период от време. Изследването показало, че когато един участник е сам в стая, е сигнализирал много по-бързо за появилия се дим, отколкото участниците, които са били подложени на същия експеримент, но са били по няколко души в стая.
Подобни проучвания са станали постепенно неетични заради поставянето на участниците в риск от психологически вреди. Дарли и Латан също са пускали запис на актьор, преструващ се, че има пристъп, на участниците в проучване, които са вярвали, че чуват действителен спешен медицински случай, който става в дъното на коридора. Отново, участниците са реагирали много по-бързо, когато са си мислели, че са единственият човек, който може да чуе пристъпа.
