От деца знаем, че мъдростта и опита на старите хора са безценни. Много неща бихме научили от тях, ако си дадем малко време за да ги чуем.
Те са живели при много по-лоши материални и социални условия, но са имали нещо много по-ценно – усещането за общност, за съпричастност и взаимопомощ.
Просто животът ги е научил на това. Както са казвали „Бог високо, цар – далеко!”. Кой да им помогне, ако не си помогнат сами?
Нашите баби и дядовци разказват много показателни истории в тази насока.
Ето, на един човек в селото са му се издавили всички овце. А те са били неговата прехрана и неговият живот. Какво му оставало освен наистина да се раздели с него?
Но съселяните му веднага са намерили решение, което никой властник и никое правителство няма да даде – събрали са от всяка къща кой каквото има – по агне, по козле…
И човекът отново се сдобил със смисъл да живее!
А добитъкът му се оказал повече, отколкото преди нещастието…
Когато някой започнел да строи къща, всеки който е имал възможност, е помагал – един с материали, друг с инструменти, трети с труд.
Стопанинът е трябвало само да купи пироните, всичко друго е било намирано, подготвяно и доставяно от съселяните му. По този начин и най-бедните са получавали свой дом, без да се заробват с непосилни кредити и дългове.
А нещата са толкова прости – самоорганизацията и саморегулирането на общостта са способни да постигнат много повече от всеки административен акт.
Днес помагам на друг, утре ще се наложи той да помага на мене. И как например да не отидеш да гасиш къщата на съседа, нали иначе огъня ще дойде и при теб!
За всичко това няма нужда от писани закони или правила. Има нужда от здрав разум. Такъв, който много често липсва в съвременното ни уж уредено и обезпечено общество.
Ето и пример за строеж на къща от една сплотена и организирана общност.
Материалът Как са живели преди години нашите баби и дядовци е публикуван за пръв път на Единна България.
