Този въпрос не е за цифрите в паспорта.
Той е за самотата, за топлината и за онази нужда: някой близък да е до теб.
Днес жената може всичко: да изкарва пари, да ремонтира, да пътува, да взима решения.
Но мъжът не е нужен, за да „забие пирон“ –
а за да прегърне, да почувстваш рамото му, да чуеш:
„Ти не си сама.“
С възрастта много неща се променят.
След четиридесет идва вътрешен филтър:
„Това наистина ли ми трябва?“
След петдесет – любов към тишината.
След шестдесет – разбиране, че щастието не винаги е в двойката.
Една жена чака обаждане и тъгува,
друга – слага чайника и си мисли:
„Колко е хубаво, че е тихо у дома.“
Разликата не е в обстоятелствата,
а в това, което е вътре.
Ако до теб има мъж, с когото е лесно да мълчиш – това е дар.
Но ако този до теб ти отнема покоя – може би е по-добре сама.
На интровертката ѝ е уютно с книги.
На екстровертка – сред хора.
А за някоя стига добра дума, за да стане денят по-топъл.
До каква възраст жената има нужда от мъж?
Дори до сто – ако има любов.
Или само до тридесет – ако копнее за тишина.
А може би и никога – ако наблизо има котка, одеяло и душевно равновесие.
Най-истинският отговор:
Докато жената сама го желае.
А вие как мислите – кога жената спира да се нуждае от мъж,
а кога – напротив, има най-голяма нужда от него? Напишете в коментарите.
