Калинките са истински всеобщи любимци. Децата ги обожават, градинарите ги приемат като най-добрите си помощници, а в народните поверия те често са символ на късмет. В някои култури се вярва, че са пратени от Богородица, докато в скандинавските митове те са свързани с богинята на любовта и плодородието – Фрея, приписвайки им силата да пазят децата и да лекуват болести.
Разнообразието при тези бръмбарчета е огромно – в света съществуват около 5000 вида. Те се различават основно по цветовете и броя на точките върху гърба си, които могат да варират от 2 до цели 24. Най-разпознаваема е класическата червена калинка със седем черни точки, но има и жълти или дори черни екземпляри с червени петна. Размерите им са компактни, обикновено между 4 и 10 милиметра, с характерно изпъкнал гръб.
Макар и да изглеждат невинно, повечето калинки са ефективни хищници. Основната им храна са листните въшки и акарите, но те не се колебаят да изядат ларви на други насекоми, яйца от пеперуди и малки гъсеници. Има и редки видове, които предпочитат растителна храна, прашец или гъби. В екстремни ситуации на недостиг на храна, тези насекоми могат да станат канибали, за да оцелеят.
Защитният механизъм на калинките е впечатляващ. Ярките им цветове са сигнал за опасност към хищниците. При нападение те отделят от ставите на краката си жълта, горчива и отровна течност, съдържаща кантаридин, което кара птиците бързо да ги изплюят и да се научат да ги заобикалят.
По летните полети калинките са истински асИ. Те могат да развият скорост до 24 километра в час, като крилата им се размахват до 85 пъти в секунда. Възможно е да прелетят разстояние от 120 километра без почивка и да достигнат височина от 1200 метра, като останат във въздуха до два часа. Интересен е и начинът, по който прибират крилата си – те ги сгъват под надкрилията в сложна поредица от движения, наподобяващи изкуството на оригами.
По отношение на социалния си живот, калинките са самотници и се събират само за зимуване или чифтосване. Процесът на сдвояване започва през март и може да продължи до 9 часа. В рамките на година се сменяват между 5 и 6 поколения, като пътят от яйце до възрастен бръмбар отнема около 3-4 седмици. Женските снасят от 50 до 300 жълти овални яйца, обикновено на долната страна на листата, за да имат малките ларви достъп до храна веднага след излювянето си.
С настъпването на студовете, калинките търсят уединени и топли места като дървесни хралупи, под камъни или дори в човешките домове, където понякога се сливат в огромни групи от милиони индивиди. Някои видове дори мигрират към по-топли региони.
Един от най-любопитните факти е космическото им приключение. През 1999 година американската космическа агенция изпраща четири калинки, наречени на членовете на групата Beatles – Джон, Пол, Ринго и Джордж, заедно с листни въшки в Космоса. Те оцелели успешно и продължили да се хранят дори в условията на микрогравитация.
