Топ 5 доказателства, че кацането на луната не е измама

0
641

В средата на миналия век, Съветския съюз и Съединените щати яростно се борят в състезанието коя ще е първата страна, която ще изпрати човек на Луната. Като оставим настрана очевидното политическо влияние на американския успех, това е ключов момент в човешката история. Хората от векове са мечтали да достигнат до Луната и стъпването на първата човешка мисия на Луната представлява кулминация от години на изследвания, технологични иновации и приключенски дух.

Докато по това време кацането на единствения спътник на Земята пленява умовете и сърцата на милиони хора, други се опитват да дискредитират успеха, може би желаейки да сринат реномето на правителството на Щатите. Съвпадение ли е, че първата книга, която твърди, че кацането на луната е измама, е издадена през 1974 г. – същата година, през която скандала Уотъргейт нанесе непоправими щети върху уважението към президентската институция на Америка?

Днес ще ви представим няколко неопровержими доказателства, които доказват, че стъпването на човешки крак на Луната не е лъжа и че Нийл Армстронг и Едуин Олдрин са направили пътешествието на живота си.

5. Съветския съюз мълчи

В разгара на Студената война, спечелването на състезанието за по-напреднала страна в превземането на Космоса е идеологическа мечта за Съветския съюз. Поради това, ако е имало някакъв начин да дискредитират САЩ, можете да бъдете сигурни, че от СССР щяха да го направят. Политическите щети, които щяха да нанесат братушките с едно евентуално доказване на измама около кацането на Луната, щяха да бъдат повратна точка в битката между двете държави. Като се има предвид, че по това време руснаците все още страдаха от провала покрай Кубинската криза, те със сигурност щяха да сграбчат с две ръце всяка възможност да злепоставят Съединените щати. Фактът, че вече повече от 45 години никой от Съветския лагер не е представил доказателства, които да оспорват истинността на кацанията на Луната, е напълно достатъчен да можем да вярваме в случилото се. Имало е през годините абсурдни предположения, че руснаците са били замесени в измамата, но това е прекалено нелепо като имаме предвид колко високо е било напрежението между двете страни по това време. Да се предполага съучастничество в нещо, което би било изключително вредно за собствения режим, е просто абсурдно. Забравете останалите аргументи; мълчанието от Съветския лагер е толкова неоспоримо доказателство, че няма нужда от други. Но ние все пак ще дадем.

4. Броят на фотографиите

Огромният брой на направените фотографии – никоя от които не показва нищо съмнително – е също доста убедително доказателство. Много е изказано от феновете на теориите на конспирацията за източниците на светлина, нереалистични сенки и т.н., но всичко това е на база начина, по който светлината се държи в условията на земна атмосфера. Луната е без атмосфера, така че пречупванията и отраженията на светлината са малко по-различни там. Лунният модул е бил покрит с отразяваща материя, която е имала голям ефект върху начина, по който светлината се отразява върху повърхността. Липсата на звезди също е цитирана като доказателство, но просто камерите са снимали при експозиция на дневна светлина и не е имало как да хванат звездите в кадър. Трябва също така да отбележим, че астронавтите – които между другото са били изключително добре подготвени фотографи по време на мисията – естествено са имали задача да снимат това, което е на Луната, а не гледката на звездите от лунната повърхност. Самият брой на фотографиите, които са направени и в които няма белези за фалшификация, освен неиздържани косвени доказателства, е силен аргумент.

3. Скалните проби са всепризнати, че не са от Земята

Програмата Аполо, между мисиите 11 и 17, събира около 382 кг лунни скали, които са били донесени на Земята за анализ. Всеки учен, който е изучавал тези скали, е приел, че те не са със земен произход и няма нито една рецензирана статия, която да противоречи на твърдението, че скалите са от Луната. Лунните скали имат много специфичен геоложки състав, който е различен както от този на скалите на Земята, така и от този на другите небесни тела, например метеорити. Обвиненията, че тези проби може да са дошли от лунни метеорити, са несериозни; първият лунен метеорит е открит чак през 80-те години и до този момент са били открити само 30 кг метеорити от луната – по-малко от 10 процента от общата маса на събрани материали от мисиите. Можем да добавим към това и факта, че лунните скали не са били обект на същите геоложки процеси като тези на Земята и че скалните проби от Луната са с 600 000 000 години по-стари от най-старите скали, известни на Земята. Ако искате още доказателства, скалните проби на мисията Аполо са същите като скалните проби на Съветския съюз от Луната. Ако имаше някаква разлика, бъдете сигурни, че от СССР щяха да споделят с целия свят.

2. Никой вътрешен човек не е оспорил истинността на кацането

Интересно е да се отбележи, че от всички хора, които твърдят, че кацанията на Луната са били фалшифицирани, нито един от тях не е имал пряко участие в програмата. Самият мащаб на проекта не позволява да се поддържа толкова време една лъжа. В течение на проекта Аполо са участвали над 400 000 души. Шансовете всеки един от тези 400 000 души да си мълчи за една лъжа 45 години са чисто и просто нулеви, което е още един изключително убедителен аргумент. Всеки от програмата, който реши да проговори за “измамата”, може да изкара милиони. Съмняваме се нито един от 400 000 души да не се е съблазнил от славата и парите, които може да спечели с казването на истината.

1. Случва се отново… и отново… и отново

Както каза Чарли Дюк, астронавт от мисията на Аполо 16, “Ние сме ходили на Луната девет пъти. Защо бихме фалшифицирали едно и също нещо девет пъти?” Това е уместен въпрос, много по-лесно е една измама да се направи веднъж, отколкото да се повтаря още осем пъти през следващите години, всеки път харчейки милиони, ако не и милиарди, и рискувайки изобличаване. Рано или късно някой щеше да допусне грешка, която да разкрие истината.