Хобитата на жените са много различни – едни обичат да плетат, други да шият гоблени, трети да майсторят различни вкусотии в кухнята. На пръсти се броят обаче тези, които имат тръпка към лова, а ловджийството отдавна не се смята за призвание на силния пол. По данни на Изпълнителната агенция по горите 11 процента от всички ловци в България са жени, но от тях едва 2 процента активно ходят на лов.
Тинка Салутска от Хисаря е сред малцината дами в България, които предпочитат през уикенда да облекат маскировъчно облекло, да сложат сигнална шапка и жилетка, да се запашат с патронташ и да тръгнат на пусия за дивеч. Който я види за пръв път, въобще не може да предположи, че ловната пушка Берета 20-и калибър е като детска играчка за крехката и нежна дама.
По професия тя е агроном и началник на Общинска служба „Земеделие“ в Карлово. За себе си казва, че винаги е обичала предизвикателствата, екстремните спортове и преживявания. Мечтата й била да скача с парашут и бънджи, но тъй като не ги е реализирала, решила да приеме предизвикателството като стане ловец.
Тинка Салутска не само че е най-новото попълнение и единствената жена в 60-членната ловна дружинка в село Паничери, община Хисаря, но вече е неин талисман, който според колегите й носи късмет. Още при първия й лов в края на октомври миналата година дружинката имала слука с 4 отстреляни диви прасета. Тя все още няма личен отстрелян трофей, но не това е целта, когато тръгне на лов.
„Много е интересно, изживяването е невероятно и голям релакс, защото си сред природата през всички годишни сезони, а всеки е красив посвоему. Особено за работеща жена е голямо удоволствие, разтоварване и почивка през уикенда. Зная, че в събота задължително съм навън, без значение каква работа имам вкъщи.
Важното е, че се разнообразявам. Отделен е въпросът колко ще има слука, нали има емоции. На една от пусиите кучетата излизаха от някакво дере, на 50-100 метра от мен гонеха дивеч, но не се виждаше какъв. Точно в такива моменти, когато си в очакване, че нещо може да изскочи, адреналинът се покачва на макс, обяснява емоциите си Салутска.
За нея пусията в никакъв случай не е скучна, напротив – забавна е. Може да продължи около 2-3 часа и зависи от територията, която е заградена. Важно е и колко хора са излезли на лов – ако са по-малко, не може да се загради голяма територия. Иначе началото на всеки ловен ден е стандартен.
Всички се събират на центъра в с. Паничери, попълват ловния билет и се разписват. Ръководителят на лова обяснява къде ще се ловува, разпределя се кой къде и каква позиция ще заеме според предположението откъде може да мине дивеч. Важна роля имали ловците викачи – те тръгвали с ловни кучета от срещуположната страна на ловците, така че да могат да подплашат и подгонят дивеча.
Учи се на стрелбището на Пенчо Кубадински
Преди да придобие право на лов, дамата е преминала през задължително неколкомесечно обучение. То включва теоретична подготовка по специален учебник от 400 стр., след което успешно е издържала теоретичен и практически изпит на стрелбище „Сокол“ в с. Труд. То е построено специално за откриването на Световното ловно изложение в Пловдив, проведено през 1982 г.
Инициативата за изграждане на стрелбището е на бившия секретар на ЦК на БКП Пенчо Кубадински – ловец №1 в България по онова време. Сега на стрелбище „Сокол“ се провеждат национални и международни състезания. „Ученик“ заедно с Тинка e и съпругът й, потомствен ловджия и също член на дружинката в Паничери. Двамата се надяват да разказват интересни истории на внуците си точно както дядо им като дете бил впечатляван от истински приказки за лова от своя баща.
Не стреля по елени, а по чакали
Като жена ловец Тинка Салутска има собствени принципи – да не стреля по елени, сърни и други красиви благородни животни, важна е и грижата за животните. Ловците полагат грижи за дивеча целогодишно, като го разселват и подхранват. На нейната мушка са само диви прасета, както и вреден дивеч – чакали, лисици, вълци.
Тя обясни, че специално ловното поле на дружинката в Паничери – както и дивечът, е ограничено. В нейния обсег почти няма горска територия, а повече обработваеми земи. По правило преследвачите на дивеч нямат право да влизат в друг ловен район, тъй като те се определят според лесоустройствените и ловоустройствените планове.
