Има едно убийство на нашенски подземен бос, при което стрелецът е задържан веднага след престъплението. Жертвата не е коя да е, а така нареченият Кръстник на българската мафия Иво Карамански, пише Труд бг.
Приживе бившият гребец се страхува да не го “свитнат”, затова ходи винаги с компания от приятели. Загива обаче по най-нелепия начин – от ръката на пиян авер по време на купон.
Естествено е години след това да се говори, че зад двата куршума прозира ръката на конкурентни престъпни групировки. Напразно. Кръстника си отива от този свят така, както е живял – с алкохол, купони и скандали.
На 20 декември 1998 г. студентска компания празнува рожден ден на ул. “Горска ела” 27 в столичния кв. “Симеоново”. Иво Карамански и компанията му са пристигнали в разгара на купона – както винаги пияни.
Кръстникът е с шофьора си Драгомир Драгнев, близкият си приятел Георги Чочов – Лестъра, Марин Маринов, който днес е собственик на детективска агенция, и 33-годишният тогава Стефан Въжарски, с когото се е запознал 10 дни по-рано.
Преди това петимата са били в къщата на Кръстника в “Бояна”, където Въжарски и Лестъра се сбиват. И двамата са добре почерпени. Кръстника защитава новия си познат. Той харесва избухливостта му, която с нещо напомня на самия него.
Карамански не може да предположи, че само след часове същия човек ще му пръсне черепа, и то без причина. Повече от час след полунощ Стефан не може да се успокои, излиза и сяда в автомобила си. Взима от жабката незаконния си пистолет “Валтер” и се връща при компанията.
В къщата всичко все още е спокойно, Карамански разговаря с рожденика. Въжарски се приближава и изстрелва два куршума в главата на Кръстника.
След това излиза навън, където в автомобил седят Лестъра Драгнев и Маринов. Протяга ръка през прозореца и прострелва тримата мъже.
Шофьорът загива на място, другите двама са ранени. Ужасените студенти викат полиция, но стрелецът си е тръгнал.
Той е задържан няколко часа по-късно. На разпитите първоначално твърди, че нищо не помни. По-късно ще каже, че Карамански го е пребил, рязал с нож якето му и го е измъчвал заедно с останалите от охраната.
“Аз съм действал в условията на неизбежна отбрана, отбранявах се; отбранил съм се добре, щом съм жив още”, твърди и пред съда Стефан.
Версията за самоотбрана не е доказана. През 2003 г. Въжарски получава доживотна присъда. Осъден е да изплати обезщетение на 4-те деца на Иво Карамански, на близките на Драгомир Драгнев, както и на ранените Маринов и Чочов, но това не е станало и до ден днешен.
Въжарски вече е излежал 20 години в единична килия и може да поиска доживотната му присъда да бъде заменена на 30 г. затвор, а после да настоява и за предсрочно освобождаване.
Нелепият край на Кръстника е логичен за бурния му живот, твърдят негови познати. Както повечето от мутрите след Десети ноември и той е спортист – състезател по кану каяк.
Роденият през 1959 г. Карамански става шампион на Балканите през 80-те години на миналия век. Характерът му обаче е несъвместим със спорта и той е изгонен от националния отбор заради слаба дисциплина. Но не само.
През 1987 г. той е осъден от Районния съд в София за вещна измама. Градският съд обаче заменя присъдата през1988 г. с 10 месеца поправителен труд при 20 на сто удръжка от трудовото възнаграждение.
През 1990 г. – година след промените, заминава за Прага, където е арестуван за трафик на крадени автомобили. Екстрадиран е у нас, но така и не получава присъда.
Тогава твърдо решава да смени попрището си – ако е риск, поне да си струва. През 1992 г. заминава за Колумбия, където иска да се свърже с боса на наркомафията Пабло Ескобар, който обаче тогава е зад решетките.
Кръстникът иска да остане в страната, която е рай на кокаина. Той се жени за колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе и самият той по-късно казва пред приятели, че това е бил фиктивен брак.
Връща се сам в България, за да воюва за бизнес територия с другите мутри, които познава от спортните лагери.
Говори се, че още с пристигането си хваща канал за хероин през българо-сръбската граница. Регистрира участие в 27 фирми, включително и охранителни, като по-късно по подобие на ВИС и СИК прави своя застрахователна компания “Корона Инс”.
Лицензът ѝ обаче от отнет две години, след като е регистрирана.
На 14 януари 1994 г. Карамански е задържан и остава в ареста за 16 месеца. Първоначално е обявено, че причината е възобновено старо дело, а по-късно от прокуратурата твърдят, че той е замесен във въоръжен грабеж в казиното на Васил Урумов – Чико “Бедни – богати”.
Кръстника излиза от следствения арест през май 1995 година, тъй като мярката му за неотклонение е променена в гаранция в размер на 750 000 лева.
Само месеци по-късно отново е арестуван заради изнудване и отново е освободен – срещу 100 000 лв. гаранция. В подземния свят говорят (и не без основание), че Карамански е бил информатор на полицията и затова се разминава с присъди.
Знаел няколко езика
Издава албум с певицата Грета Ганчева
Иво Карамански винаги е бил душата на компанията, защото за разлика от новопръкналите се през 90-те мутри, той знае няколко езика, чел е книги, интересувал се е от изкуството.
Нещо повече – сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата събират огромна публика в зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
Казват за Карамански, че дори и на спортните лагери винаги до леглото му е имало една или две книги от класическата литература.
Това се виждало невероятно на другите гребци. Хора от обкръжението му казват, че ако не са знаели с какво се занимава, е нямало и да предположат, че е сочен за Кръстника на мафията.
Имал приятели от артистичните среди, които спонсорирал – купувал техни картини, плащал за концерти и спектакли.
