ПОРЕДНО ОТВОРЕНО ПИСМО
До Началник-джипа на държавата
Уважаеми Boyko,
Не съм писал толкова много писма от ученическите си години. Не знам защо не ми отговаряш, при условие, че се опитвам да ти вляза в тона и да ме разбереш, колкото и да е трудно това.
Не съм вярвал, че ще се обръщам на Ти към един министър-председател. Ама не мога – чувствам те близък, свой, не ми се обръща езика да ти говоря на Вие. Все едно да говоря на Вие със задника си – няма как. Той си е мой, знам му всички проблеми, мръсотии и кусури.
Бойко, позволявам ти да ме наричаш както искаш. Тулуп, маргинал, стадо, маймуна, както решиш. Няма да се засягам, честна дума. Обаче днес те чух да се подиграваш с едни много по-кротки и очукани от живота хора, при това зад гърба им. Докато си караше джипката из родопските села изръси това:
“Глей, Швейцария… кравички пасят, мляко дават…”
Не знам как да го кажа по-внимателно, затова от тук нататък ще карам като теб – както ми иде отвътре.
Виж какво, охранено човече, ти може и да се чувстваш като на сафари, обикаляйки с бронирания джип из места, забравени от всички богове. Сигурно тръпката е голяма, но КАК НЕ ТЕ Е СРАМ да се гавриш и да сравняваш с Швейцария едни родни селца, в които:
– хората нямат време да направят твоето шкембе, защото са по цял ден на къра, колкото да вържат насъщния
– и те като теб не са съвем образовани, но не защото така им харесва, а защото няма излишно време за учене, когато има кравешки лайна за чистене
– децата им, между другото, бягат да чистят лайната на испански и английски крави, вместо на тия, дето видя през джипа. Правят го, за да пращат пари на възрастните си родители, които да не умрат от липса на лекарства, а от мъка и самота.
– в тия села път няма, но и да им направиш път, по него няма как да дойде линейка, щото такива няма достатъчно и за близкия град
– цял живот прекарват в почти довършена къща, която са дигнали с две ръце, ама е за децата им, от които не биха се отказали така лесно като теб
– и те като теб кътат пари по шкафчета и дюшеци ама на цената на противни лишения, за които нямаш достатъчно въображение. През целия си живот успяват да скатаят сумата, равна на две-три от ония твоите банкноти и ги завещават на децата си все едно им оставят имане.
Кой си ти бе, полуграмотнико, че да отиваш там като в резерват и заради две крави от другата страна на бронираното си стъкло да наричаш това място Швейцария?
Иначе държавата, която управляваш от джипа, наистина е като швейцарско сирене – на дупки, мирише и ни струва скъпо.
С никакво уважение:
Радослав Бимбалов, обикновен маргинал
Фейсбук
