Въжета от злато, дълги по няколко метра, монети от времето на Наполеон, венециански бижута, колани с диаманти, изумруди с големината на щраусово яйце, бъчви със златен ориз – това са само част от нещата, които се твърди, че са скрити в храма Падманабхасвами.
Непреодолима опасност, обаче, може да дебне тези, които се осмелят да отворят мистериозните запечатани стени на храма. Защо никой не поема риска?
Храмът Падманабхасвами е индуистки храм, разположен в провинция Керала на югозападния бряг на Индия. Основното божество, на което е посветен, е Вишну и по-точно на неговата поза „ананта шаянам“.
В тази позиция той е изобразен в състояние на будна будна космическа дрямка, излегнат върху тялото на петглавата змия Адишешан.
В архитектурно отношение храмът е смесица от местния стил на Керала и дарвидския стил, често срещан в съседната провинция Тамил Наду. Най-забележителното в храма Падманабхасвами, обаче, е неговата мистериозна запечатана врата, която води до Трезор Б, за чието съдържание мнозина спекулират.
Не е ясно кога точно храмът е бил построен. Свещеното място е споменавано в древната тамилска литература от 6-и век сл. Хр. Поет от 9-и век написал, че храмът и градските стени били построени от чисто злато. Ежедневната история на храма между 14-и и 17-и век е била описвана на палмови листа. А според документи от 18-и век той е претърпял няколко големи реновации.
През 2011 година другите съкровищници на храма бяха отворени и учените се натъкнаха на нещо невиждано – зали, пълни с диаманти, рубини, златни и сребърни монети.
Изследователите откриха купища злато, сребро и скъпоценни камъни, които били толкова много, че им се наложило да ги мерят с чували. Според властите на Керала, цената на съкровището се изчислява на 8 до 15 милиарда евро, като в сметките не е включена античната стойност на предметите.
Не е рядкост храм в Индия да натрупа големи съкровища, тъй като вярващите даряват огромни суми. Смята се, че някои светилища разполагат със суми от порядъка на милиарди долари. Купищата злато не учудили учените, защото светилището се намира в регион, през който са минавали доходоносни търговски пътища.
Учените, обаче, успели да влязат в само шест от общо седемте тайни хранилища на храма. Никой още не е посмял да влезе в Трезор Б.
Неговата масивна врата е украсена с две огромни кобри. Според някои това е заклинание за това, че огромна беда ще връхлети всеки, който се опитва да отвори, съобщава „Ancient Origins“.
С годините там са се натрупали най-различни легенди, в които факти измислица се преплитат и объркват.
Една от легендите за Трезор Б гласи, че не е възможно човек да отвори вратата. Тя била запечатана с магия чрез звуковите вълни от тайна молитва, която била вече изгубена. Само свят човек, който знае тази молитва, ще успее да отвори тази врата.
Друга история идва от пътеводителя на Емили Хач от 1933 година, в който пише, че през 1931 година група хора се опитали да влязат в тайното хранилище. Те открили, че мястото било превзето от кобри и избягали в ужас.
Има и многобройни истории за съдържанието на съкровищницата, като според мнозина там се крие несметно богатство. Други вярват, че тя не трябва да бъде отворена, защото светът ще бъде поразен от катастрофа, която ще сложи край на човечеството.
Въпреки всички тези истории, от документи в храма става ясно, че Трезор Б вече е бил отварян – общо 7 пъти в най-новата история, 5 пъти през 1990 и два пъти през 2002 година.
Това поставило под въпрос легитимността на кралската фамилия Траванкор, които са наследници и попечители на храма. Именно опасения за сигурността станали причина за проверката през 2011 година, която довела в крайна сметка до откриването на несметното съкровище.
През 2019 година принцеса Лакшми Байи посочи, че само външната врата на Калара (Трезор Б) е била отворена и то от наблюдатели, назначени от Върховния съд.
Представители на кралскотро семейство заявиха в съда, че те трябва да продължат да носят отговорност за това, което се случва в Трезор Б и да бъдат пазители на храма.
В същото време Outlook съобщава: „Официален опит за влизане в Трезор Б е направен през 2012 година. Изследователите махнали желязната решетка – първата линия на защита, след това, след преддверие, имало прозорец, заключен с три ключалки. Те махнали две от тях, но не могли да отворят третата“.
