В Румъния вдигат пенсиите с четиридесет процента.
У нас – с малко над шест по т. нар. Швейцарско правило. Добре ги копираме швейцарците, ама да не забравяме те от каква финансова основа на база заплати се пенсионират и ние от каква. И как така румънците, дето се движим все в пакет с тях, ни надбягаха така, че даже вече не им виждаме гърбовете. И означава ли това, че те ще се дестабилизират, подкрепяйки своите възрастни хора.
Защото социалната ни министърка, която обикаля министерствата като специалист по всичко, каза, че ако увеличат драстично пенсиите, ще съсипят стабилността на държавата. В която най-ниската пенсия от мизерните 219 лв. скача на колосалните 250. Истинско имане се изсипва в ръцете на възрастните, които бедстват и оцеляват в така жадувания и бленуван ЕС. Ама тези хора били строили социализма и затова нищо не заслужавали.
Нищо не са строили. Ставали са сутрин, ходели са на работа, получавали са заплати, плащали са данъци, гледали са децата си.
Виновни ли са, че са имали отвратителния шанс при съществуването на 1300-годишна България да се реализират и живеят точно в тези 45 години. Съдба. И заслужават ли тези хора да бъдат упреквани, след като са се трудили през целия си живот. Не за Тодор Живков и не за соца. А защото така е устроен светът и човек не може да съществува, без да се труди. И с какво се промениха нещата в социално-трудов аспект?
Да не мислите, че днешните работещи ще вземат колосални пенсии някога при сивия сектор на труда днес, при минималните осигуровки, плащани или неплащани от работодателите им. Видяхме катастрофата с вторите пенсии. Тепърва предстоят нови. Иначе ни говорят непрекъснато за стабилност. В мизерията и бедността.
Стефан Ханджийски, Варна
