Обикновеният електротехник Яков Циперович се е превърнал в истински „биоробот“.
Първата му съпруга, разяждана от постоянна ревност, изпратила 26-годишния си съпруг в реанимацията през 1979 г., сипвайки смъртоносна отрова във виното му. Беларусът Яков казва, че в болницата всичко наблюдавал отстрани, сякаш бил на тавана под формата на светлинно петно.
Той излетял от стаята и се завъртял в някаква огромна спирала, като въртейки се , се зареждал с невероятен поток от информация. Яков видял около себе си други светлинни субстанции, някакви субекти, и по непонятен за него начин разбрал, че енергийните същества живеят тук десетки хиляди години.
В клинична смърт Яков прекарал един час, докато нормално мозъчните клетки в това състояние започват да умират в рамките на 5-10 минути.
Той се върнал от „там“ след едноседмична кома, но се превърнал в напълно различен човек. Когато Циперович дошъл в съзнание, той не само чувствал чужд целия свят, но не можел да познае себе си. Мислите му сякаш били заменени. Главата му „кипяла“ от нови познания, придобити от „нищото“. Фонтани от нови идеи, в странна поетична форма, преминавали през ума на Яков, и от този момент нататък в главата му се възцарила невероятна яснота. С цялото си естество Яков разбирал – той не същият, който е бил преди отравянето.
_339x465.jpg)
След преживяното Яков трябвало да се научи да контролира тялото си, което било здраво, но самото тяло чувствал по съвсем различен начин. Освен това, постепенно връщайки се към ежедневието, беларусът установил, че безсънието, което го обхванало, не се поддава на нормално обяснение.
Когато Яков се опитвал да легне на леглото, някаква сила не му позволявала да остане в хоризонтално положение, като че ли имал някакъв балансиращ механизъм, като познатите детски кукли. Циперович се уморявал като нормален човек, той искал да спи, но веднага след като го застигала дрямка, в главата му се чувал звук като щракване, което не му позволявало да заспи.
Когато станало непоносимо, отвътре в Яков се появила огромна сила, започнали да растат мускулите му и да се увеличава теглото му. Сякаш някой изключил физическата умора завинаги, и напълно изчезнала нуждата от сън.
Опитвайки се да се определи границите на своите възможности, Циперович веднъж направил маратон за издръжливост, но дори и след 10 хиляди лицеви умората не застигнала биоробота за да му дари поне пет минути сън. След това Яков почувствал следващата фаза на превръщането си в „нов човек“, който не се нуждае от презареждане в съня си.
Днес Циперович, който е на 54 години, живее в Минск с втората си съпруга Карина, почти отшелнически живот.
У дома отдавна са свикнали с необичайните способности на главата на семейството. Яков не спи от 1979 г., а на своята солидна възраст не изглежда по-възрастен от 35 години.
Той започнал да оглежда приятелите си, които през годините се покривали с бръчки, загубили еластичността на кожата си, побелявали и оплешивявали, и осъзнал, че просто се е „консервирал“, престанал да старее и намерил начин да измами времето.
_289x460.jpg)
Частично обяснение за „вечната младост“ на Циперович е състоянието на организма му, изпаднал в един вид състояние на летаргия. Температурата му не се покачва над 34 ° C, а едва тази година се увеличила с 1 ° C.
Изглежда, че Яков просто трябва да живее в изследователска лаборатория и да се следи внимателно от учени. Въпреки това, лекарите не проявили интерес.
По своя собствена инициатива, той си прави изследвания, преминава серия от тестове, които определят, че е напълно здрав, и е освободен поради липсата на аномалии. Естествено ходил и при екстрасенси но- нищо.
