Производителността на труда намалява, ако хората работят повече от 40 часа седмично – това показва мащабно проучване, основано на данни от фабриките от Първата световна война, цитирано от BBC.
По време на войната Великобритания е произвеждала оръжия и муниции – но понеже мъжете са били на фронта, жените са влезли във фабриките.
През 1915 г. правителството създава Комисия за здравето на оръжейните работници, която следи условията им на труд. Тази институция създава богата база данни, която учени от Станфордския университет са анализирали допълнително.
Информацията е била полезна на изследователите, защото е пълна и лесно измерима: работниците са имали само една смяна, всеки един е извършвал едни и същи задачи, може да се провери в кои дни и по колко часа фабриката е работила.
Анализът показва, че с увеличаването на работните часове производителността също се увеличава – но само докато работната седмица достигне 40 часа. След това производителността започва да спада.
Работниците обичайно са се трудили над 50 часа седмично, понякога стигайки до 72. Но производителността не е най-висока в седмиците с най-много труд, обяснява д-р Джон Пенкавъл, който е един от авторите на проучването. Което означава, че в един момент извънредният труд носи повече разходи, но не и повече полза.
Важно е също не колко е дълъг работният ден, но и колко почивни дни има. По онова време работата в събота не е била нещо извънредно, а заради войната често се е работело и в неделя. Данните показват, че ако една работна седмица мине без почивка, на следващата производителността пада с между 13.5% и 17%.
