Нов инцидент с ударени от дронове кораби край България притесни страната ни. Плавателният съд „Челси“, който плава под малтийски флаг, е бил поразен на около 15 морски мили от брега срещу Бяла, област Варна. Това е втора подобна провокация само за седмица, който се случва в изключителната икономическа зона на държавата ни. Има ли опасност за националната сигурност? Близо ли сме да влезем във войната? Тези и още въпроси зададе агенция БЛИЦ на лидера на партия “България може” Кузман Илиев.
Ето как отговори пред медията ни експертът:
– Г-н Илиев, питам Ви директно: Влиза ли България във войната между Русия и Украйна след инцидентите с дронове от последните дни?
– Войната между Русия и Украйна никога не е била само между тях. По същество след 2014 г., когато ЕС и САЩ подкрепиха преврата срещу проруския президент Янукович, руснаците приеха, че конфликтът с НАТО назрява на хоризонта. Следователно това, което виждаме днес, има предистория.
България досега спеше с отворени очи. По-удобно беше да си играем на русофили и русофоби. Грубата истина обаче е, че този конфликт е глобален и касае контрола над Черно море, а оттам и над сухоземната и морска връзка между Европа и Азия.
Залогът е много над нас, а като членове на НАТО ние сме засегнати по подразбиране. Вече и съвсем пряко с ударени кораби в изключителната ни икономическа зона. Така че отговорът ми е „да“, въвлечени сме, но не от днес.
– Каква конкретно е опасността за нашата страна?
– Опасността е от ескалация на военното стълкновение и на практика превръщане на Черно море в зона на военни действия. Но не само. Като страна членка на НАТО ние разполагаме с няколко американски бази и важни комуникационно-логистични центрове за Алианса.
В един пряк сблъсък между Русия и НАТО обаче всички стратегически точки и за двете страни ще са застрашени – мостове, интернет, магистрали, ТЕЦ-ове, пристанища, язовири и летища – всичко, което може да добавя военно-стратегическа стойност, е под риск.
На практика при сблъсък между НАТО и Руската федерация на първа линия излизаме ние, румънците и турците, които ще трябва да отворят Дарданелите и Босфора за кораби на Алианса. Това неизбежно ни позиционира като полесражение и дори мишена за руската страна.
– Кого трябва да държим отговорен заради тази напрегната ситуация?
– Цялата политическа върхушка у нас от последните поне 10 години носи вина. Тя страдаше от остра форма на стратегическа слепота. Дебатът за политиката ни бе на много ниско – дори примитивно – ниво. Занимаваха се само с борба за власт и лично обогатяване. А около нас течеше подготовката на този епичен сблъсък. Вместо да са мотор на дипломацията и прагматичния национален интерес, политиците ни поставиха на карта сигурността на България. И това е историческа вина.
Поне от 5 години лично аз постоянно бия камбаната за това, което предстои в Черно море. Тъжното е, че днес за „изравяне на главата от пясъка“ говорят именно онези, които си я бяха заврели незнайно къде. Но това вече е в миналото. Сега трябва да се мобилизираме като народ и да преминем през тази буря с минимална щета.
На фона на огромния залог – животът и сигурността на българските граждани – всяко саркастично перчене граничи с инфантилност. А да се хули като „снишаване“ всеки разумен аргумент срещу ескалацията от партии и политически фигури, които са се доказали като национални нихилисти… Това е дори арогантно. И е игра с огъня.
– Адекватно ли реагира властта в този момент?
– Властта е в небрано лозе. Натискът от нашите евроатлантически партньори видимо е гигантски. Но в крайна сметка никой не може да те принуди да правиш ходове, с които да си навредиш. Изчаквателната позиция обаче е правилна. По реакциите днес – ще съдим политиците утре.
А някои се държат не просто като неблагоразумни, но и като политически егоисти от исторически калибър. Дори не си задават въпроса – ако този конфликт се разрази в Черно море и у нас, каква ще бъде цената? Изумен съм какви политически недоразумения днес са облечени във власт дори като опозиция. Много опасна ситуация.
– Никой от силните хора в държавата не съобщава все още официално какъв е произходът на дроновете. Според Вас коя страна е пуснала безпилотните летателни апарати?
– Вижте, не зная, но най-важното е друго – подходът. Ясно е, че засега атаката не е пряко срещу нас. И ние трябва да го отчитаме, а не сами да се вкарваме в конфликта. Първите удари може би са от Русия. Но трябва да знаем, че Русия и Украйна вече не пазят корабите, нито рафинериите.
Украинската операция с дронове срещу гражданската инфраструктура и кораби продължи 40 дни, но беше ясно, че ще има отговор. И то много тежък. Това, че масово у нас не се следи развитието на войната, не означава, че тя не се развива със своя динамика и контекст.
– Можем ли да разчитаме на подкрепа от Запада, ако станем част от военния конфликт?
– По-скоро въпросът е Западът, който е сравнително далече – казвам сравнително, защото свръхзвуковите ракети пристигат бързо, както видяхме във войната на САЩ и Иран – да не очаква ние да изнесем бойните действия. И нашите пристанища и летища да не станат военен аванпост. По същество това не е наш конфликт.
– Атаките в Черно море ще се отразят ли по някакъв начин на икономиката на страната ни? Вече се говори за оскъпяване на горивата и превозите.
– Ескалацията на войната ще се отрази пагубно на морския транспорт, търговията и туризма. Може дори да застраши доставките на енергийни суровини и храни. За инвестиционния имидж – да не говорим. Бургас и Варна са пристанищни артерии за нашата икономика и през тях минават почти 28 милиона тона товари годишно.
Всеки спад на търговските обеми и оскъпяване на превоза и застраховките покачват разходите за правене на бизнес в Черно море откъм българската страна. Може дори да бъдем заобиколени през Констанца (ако и Румъния не бъде въвлечена), през Проливите и Солун. По отношение на горивата – ние внасяме нашия нефт през Черно море – той идва през руските терминали от Казахстан.
Негативните сценарии са свързани с много високи цени, а най-лошият сюжет е „дефицит“ на горива, което действително е изключително неблагоприятен вариант за всички нас.
– Очакват ли ни удари по инфраструктурата в България?
– Само в краен случай. Но дори и да се материализира – това няма да е продължителна война като тази в Иран или Украйна. Силата, която и НАТО, и Русия биха използвали, би била толкова значителна, че за нашата икономика това би било връщане няколко века назад и то за много кратко време. Ние не можем да си позволим да сме част от такъв военен конфликт.
– Прокрадват се коментари, че тези инциденти може да са провокация от украинска страна с цел НАТО да бъде вкарана активно във войната. Вашето мнение?
– В мъглата на войната всичко е възможно. Украйна може би има полза да мобилизира НАТО чрез подобни инциденти. Ако дроновете са руски, това означава, че те са приели сблъсъка като неизбежен и са „вън от преговорите“, което минира дипломатическите усилия.
Дано здравият разум да надделее, но освен с дипломация и медиация няма друг начин това да стане. Държа да подчертая, че все още не е късно и всичко може да спре дотук. Нашата работа е да сме гласът на разума и благоразумието. Всичко друго би било непростима безотговорност!
