Когато доходите изостават от цените, натискът не се разпределя равномерно. Най-трудно се приспособяват домакинствата с ниски или фиксирани приходи, високи разходи за жилище и малък финансов резерв, защото основните плащания поглъщат по-голяма част от бюджета им.
Ниските доходи оставят малко възможности за икономии
При ограничен месечен бюджет поскъпването на храни, електроенергия, отопление, транспорт и лекарства се усеща веднага. Това са разходи, които трудно могат да бъдат отложени или премахнати. Затова домакинствата първо ограничават покупки като дрехи, техника, почивки и развлечения, а при продължителен натиск започват да свиват и по-необходими разходи.
Размерът на дохода сам по себе си не показва цялата картина. Значение имат броят на хората в домакинството, възрастта им, здравословното състояние, видът на жилището и разходите за придвижване. Семейство с деца, което плаща наем, може да разполага с по-висок общ доход, но и с много по-големи неизбежни плащания от домакинство в собствено жилище.
Кои групи са по-уязвими
Особено чувствителни към по-високите цени са хората с фиксирани приходи и без допълнителен източник на средства. Сред тях могат да попаднат пенсионери, безработни и домакинства, зависими от социални плащания. При тях приспособяването е по-трудно, защото възможността за бързо увеличение на дохода е ограничена.
Сериозен натиск изпитват и самотните родители, семействата с повече деца, хората с постоянни разходи за лечение и работещите, които пътуват всеки ден. Наемателите са изложени и на промени в жилищните разходи, а домакинствата с кредити трябва да отделят средства за редовни погасителни вноски. Когато няколко от тези обстоятелства се съчетаят, дори сравнително малко поскъпване може да наруши баланса на семейния бюджет.
Ръстът на заплатата не винаги означава по-висок стандарт
Номиналното увеличение на заплатата показва колко повече пари получава човек, но не и какво може да купи с тях. Ако ежедневните разходи се повишават по-бързо, реалната покупателна способност намалява. Ефектът е различен за всяко домакинство, тъй като личната потребителска кошница рядко съвпада напълно с общата картина на цените.
За хората с по-високи доходи поскъпването по-често означава по-малко спестявания или отлагане на по-голяма покупка. За семействата без резерв то може да доведе до просрочени сметки, използване на кредит за текущи нужди или отказ от медицински прегледи и други необходими услуги. Именно наличието на спестявания определя колко дълго едно домакинство може да понася разлика между растящите разходи и по-бавно увеличаващите се приходи.
Натискът върху семейните бюджети не може да се оценява само чрез средния доход. По-точна представа дават съотношението между задължителните разходи и приходите, наличният резерв и възможността домакинството да реагира при непредвидено плащане. Колкото по-малка е тази свобода, толкова по-силно се усеща изоставането на доходите спрямо цените.
