Напрежението между правителството и ресторантьорския и хотелиерския бранш се изостря след изказването на вицепремиера Атанас Пеканов, че не е нормално цените в българските ресторанти да са сходни с тези в Италия, Австрия и Испания при значително по-нисък стандарт на живот у нас.
“За мен не е нормално да седна на ресторант във Виена и в София и цените да са относително еднакви при съвсем различен стандарт на живот“, коментира Пеканов в гостуването си в сутрешния блок на NOVA “Събуди се”.
В отговор председателят на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите във Велинград и член на националното ръководство на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите Златко Златанов защити искането на бранша за връщане на намалената ставка на ДДС.
Според него в 24 европейски държави данъчната ставка за сектора е по-ниска от тази в България, а опитът на други страни показва, че по-високото облагане може да има негативен ефект върху бизнеса.
200% надценка е нищо. Това не е достатъчно да си на нулата. А ако имам и програма с оркестър в заведенията, става още по-трудно, заяви пред БНР-Пловдив Златанов
Той обясни, че крайната цена на едно ястие включва значително повече от стойността на използваните продукти. Ресторантьорите плащат заплати и осигуровки, данъци, ДДС, електроенергия, вода, отопление, наеми и поддръжка, като към това се добавят и загубите от бракувана продукция.
Според него ресторантьорството не може да бъде сравнявано с обикновената търговия, тъй като продуктът се приготвя на място от квалифицирани служители, а обслужването е съществена част от услугата.
Златанов е категоричен, че настоящата ставка от 20% поставя сектора под сериозен натиск.
“Бизнесът в момента не може да работи с тези 20%. Това ви го гарантирам“, заяви той.
Представителят на бранша смята, че връщането на ДДС от 9% би стимулирало изсветляването на сектора и в крайна сметка би могло да доведе до по-високи приходи за държавния бюджет.
Той призна, че в ресторантьорството съществуват и некоректни практики, но настоя те да не бъдат приписвани на целия сектор. Като пример посочи заведения в туристически курорти, където се предлагат храни и напитки на изключително високи цени.
По думите му исканията на бранша са насочени към “нормалните ресторантьори“, които се опитват да поддържат бизнеса си на фона на растящите разходи.
Златанов коментира и резултатите от туристическия сезон във Велинград. Сравнението на заетостта през отделните месеци на 2023, 2024 и 2025 г. според него показва спад. Част от негативната тенденция е била компенсирана от повече чуждестранни туристи, но въпреки това резултатите остават по-слаби спрямо предходната година.
От бранша подчертават, че на този етап не търсят конфликт с управляващите, а експертен разговор. Ресторантьорите са готови да седнат на една маса с икономисти и финансисти от властта – “с лист, химикал и калкулатор“, за да покажат реалната структура на разходите си и аргументите за по-ниска данъчна ставка.
“Ние в никакъв случай няма да искаме да влизаме в препирни, в сблъсъци. Ние ще си искаме по интелигентен начин да обясним на високо поставени хора във властта, икономисти и финансисти нашата ситуация“, каза Златанов.
Ако диалогът с управляващите обаче не доведе до резултат, хотелиерският и ресторантьорският бранш не изключва нови протестни действия.
Позиция на СЗБ И БАЗ
Обща позиция срещу думите на Пеканов излязоха и Сдружението на заведенията в България и Българската асоциация на заведенията. Двете организации определиха призива ресторантьорите да намалят цените като пример за даване на решения от човек, който според тях няма практически опит в управлението на подобен бизнес.
От организациите признават академичната и институционалната биография на Пеканов, но подчертават, че тя не включва оперативно управление на ресторантьорски бизнес и поемане на ежедневния финансов риск, свързан с плащането на заплати, осигуровки, наеми, сметки и доставки.
Според тях директното сравнение между цените в ресторантите в София и Виена е некоректно, ако едновременно с това не бъдат отчетени данъчната тежест, покупателната способност, разходите за труд, енергия, доставки и наеми, както и административната среда. Затова от бранша определят подобно сравнение не като икономически анализ, а като “удобно политическо говорене“.
Особено силно недоволство предизвиква фактът, че от 2025 г. ресторантьорският сектор отново работи с 20% ДДС. Представителите на заведенията настояват, че ако от тях се очакват цени, съпоставими с тези в други европейски държави, трябва да бъдат осигурени и сравними условия за работа, включително по отношение на данъчната политика и предвидимостта на бизнес средата.
От двете организации отхвърлят тезата, че цените в заведенията се определят произволно. Според тях те са резултат от натрупването на редица разходи – от продуктите и енергията до заплатите и все по-трудното намиране на персонал. На този фон призивът просто да бъдат намалени цените е определен като несериозен.
Браншовите организации отправят и серия от риторични въпроси към Пеканов – колко ресторанта е управлявал, колко служители е наемал, колко пъти е покривал загуби през слаб сезон и дали е поемал лично финансовия риск от управлението на подобен бизнес.
Според тях секторът няма нужда от “лекции“ от хора, които познават бизнеса предимно чрез статистика, доклади и телевизионни участия, а от конкретен разговор за данъчната тежест, растящите разходи и условията, при които работят заведенията.
