Германският евродепутат и социален експерт Рене Спрингер отново разпали дебата за така наречената „имиграция към социалните системи“, след като разкритикува милионите евро, които Германия ежегодно изплаща като детски надбавки за деца, живеещи извън страната.
Според Спрингер през последните години разходите за деца и градина, изплащани в Германия на чужденци, са нараснали многократно. По негови данни през 2023 г. над половин милиард евро са били преведени на семейства с деца, живеещи в други държави, докато през 2010 г. сумата е била едва 35,8 милиона евро. Той определя тази тенденция като „неприемливо преразпределение на германски данъци към чужбина“.
В центъра на критиките са граждани на по-бедни държави от Европейския съюз, включително България и Румъния. Според Спрингер съществуват случаи, при които човек работи на минимална или нископлатена работа в Германия, но благодарение на пет или повече деца получава детски надбавки, надхвърлящи многократно доходите, които би имал в родината си.
„Българин с пет деца у дома, идва в Германия, поема мини работа за 300 Евро, събира 1300 Евро детски надбавки за деца в България, където минималната заплата е 620 Евро. Това е класическа имиграция в социалните системи. Германия има огромен фактор за привличане, който трябва да бъде спрян“, каза Спрингер.
Критиците на сегашната система посочват пример, при който работещ на нископлатена работа може да получава около 1300 евро месечно детски надбавки за пет деца, живеещи в България. За сравнение, това е сума, която надвишава минималната работна заплата в България и според тях създава силен финансов стимул за трудова миграция към Германия.
Спрингер и неговата партия настояват за т.нар. индексация на детските надбавки – плащанията да се изчисляват според стандарта на живот в държавата, където живеят децата. Подобен модел беше въведен в Австрия, но впоследствие Европейският съд постанови, че противоречи на европейското право.
Според критиците на настоящите правила Германия се е превърнала в магнит за социални плащания, а европейското законодателство ограничава възможностите на националните правителства да променят системата.
