Преди година на утрешния ден-17 юли, цялата Розова долина бе разтърсена от черна вест. Нелепо, по време на празник-раждането на второто дете на военния от карловското поделение Нечо Цанков, при боравене с оръжие, той застрелва приятеля си Никола Киров. Момчето си отиде само на 23 години и е единственият син на почернената майка Делка Илинова.
Изстрелът е станал когато Нечо, който е снайперист, бил поканил приятелите си в двора на къщата си в Каравелово, изкарал от дома си пушка и докато се хвалел с нея, тя гръмнала и улучила Никола в сърцето. Часът е 2. 30. през нощта.
Жена от компанията предупредила Начо, че ще стане инцидент, но той бил категоричен, че пушката е празна.
Към днешна дата разследването не е приключило, очакват се още експертизи. Снайперистът Начо Цанков е обвинен в убийство от Военно-Окръжна прокуратура, арестуван, но след това беше освободен под парична гаранция от 5 000 лв.
Нечо Цанков продължава да работи в 61 Стрямска механизирана бригада Карлово и по наша информация е повишен в длъжност.
БЕЛЕЖКА НА ЖУРНАЛИСТА: Уважаеми читатели, тази новина няма за цел да провокира омраза към военния. Но има за цел да подчертае фактите, които заради нехайно отношение, безотговорност и употреба на алкохол оставиха без думи, без сърце и без сълзи вече година една майка и един баща. Днес Делка и Кирил търсят не възмездие. Търсят справедливост. И са прави! Защото Никола не си е отишъл заради болест, катастрофа или инцидент, а заради един човек, който се е наричал негов най-добър приятел и на когото жертвата безпрекословно е вярвала. Тази родители бяха в студиото на БЛИЦ за интервю. Беше тежко и черно интервю. Очите на бащата бяха помръкнали, а очите на майката угаснали. Надали те ще заблестят отново. Защото най-страшно е да погребеш детето си!
Публикуваме обръщението на майката Делка Илинова към Начо Цанов без редакторска намеса:
Обръщение на една майка към снайпериста Нечо Цанков, убил най-безсърдечно и безмилостно моя единствен син Никола, останал завинаги на 23 години
Гневът ми е отправен само срещу теб, а не срещу близките ти и хубавите ти малки дечица. Пожелавам на рожбите ти да имат късмета да пораснат и да остареят, защото моето момче Никола нямаше щастието да остарее, тъй като ти му го отне с един куршум.
Днес е 16 юли 2026 г. – точно една година от раждането на второто ти дете. Ден, в който събра приятелите си и моя син на това мило за теб тържество, превърнало се в най-жестокия ден в живота на Никола и за нас. Никола дойде с чисто сърце, с усмивка и с уважение към твоя празник.
А ти… Ти как му благодари?
Изчака да мине полунощ, да настъпи най-черният ден в живота на нашето дете и на нас – 17 юли 2025 г., и показа истинското си лице: лицето на убиец. Питам те днес пред лицето на целия свят – как спиш, убиецо? Как гледаш децата си в очите, знаейки, че си оставил една майка и един баща без тяхното момче? Твоят син ще расте и всяка година на рождения му ден ти ще си спомняш, че си пролял кръвта на Никола. Превърна собствения си празник в лобно място за нашето дете.
Помниш ли думите, които му каза, преди да натиснеш спусъка? Помниш ли очите му в онази нощ? Скръбта по него е по-силна от всичко – тя е моя сянка, а твоят позор ще бъде твоя. Всеки път, когато погледнеш малкия си син, когато виждаш как расте, как прави първите си стъпки и как празнува рождените си дни, ти ще виждаш лицето на убития от теб Никола. Твоят празник е завинаги прокълнат с неговата кръв.
Как докосваш децата си с тези кървави ръце? Помниш ли последния дъх на сина ни? Всяка година на 16 и 17 юли, докато ти се опитваш да празнуваш, над дома ти ще тегне споменът за кръвта и за майчиния писък. Твоето име ще остане белязано с вечен позор, а хората ще го произнасят само с гняв и отвращение.
Заради твоята надменност и чувството, че си недосегаем за законите, днес моят прекрасен син е затворен под студения мрамор. Но неговата чиста, невинна душа е горе – на светло и спокойно място, без убийци като теб. А ти… ти си оставен тук, на земята, за да изживееш и изстрадаш собствения си жив ад, от който никога няма да излезеш.
Една година без Никола! Утре родителите ще носят помен…
А Никола имаше живот,пълен с мечти и амбиции!
