Жестовете като език: шест начина да разчитаме тялото
Ние изразяваме себе си с думи, но също така — и може би преди всичко — с жестове.
Менталистът Фабиен Оликар представя шест техники за разбиране на езика на тялото.
Виновно ли е тялото, когато умът иска да скрие нещо?
Ютюбърът и менталист Фабиен Оликар ни напомня:
„Вербалният език заема само 7% от общуването. 55% от комуникацията идва от невербалната част, а 38% — от интонацията на гласа“.
Следователно движенията ни издават мислите ни — ако умеем да ги разчитаме. Експертът ни показва как да четем езика на тялото по шест начина.
Жестове с ръце
Съществува градска легенда, че човек, който прекалено много жестикулира, лъже. За експерта обаче нещата са по-сложни: „Първо трябва да се провери дали има промяна в ритъма на жестовете. Ако някой, който обикновено почти не използва ръцете си, изведнъж започне да жестикулира активно, това е ясен сигнал.“
Но внезапният жест не винаги означава лъжа — той може да показва стрес, вълнение или желание за прикриване.
Симптоматични жестове
Когато търсим признаци на лъжа, е добре да наблюдаваме така наречените „симптоматични жестове“ — например докосване на ухото, косата или почесване на носа. Те помагат човек да изглежда естествено, докато крие нещо.
Но менталистът предупреждава: „За да сте сигурни, трябва да знаете дали тези жестове са характерни за конкретния човек, иначе рискувате да сбъркате между навик и знак за прикриване.“
Огледално поведение
Това е повече начин да повлияете на другия, отколкото да го разберете. „Когато имитираме езика на тялото на събеседника, това изпраща сигнал за доверие. Човекът усеща, че принадлежите към едно и също „племе“, обяснява Оликар.
По време на интервю за работа например, ако интервюиращият е скръстил крака, а вие направите същото, или ако коригирате стойката си, това е несъзнателен знак за взаимно разпознаване.
Усмивката на Дюшен
Френският невролог Гийом Дюшен дьо Булон (1806–1875) изследва ролята на мимиката в невербалната комуникация и доказва, че някои мускули, които оформят усмивката, действат несъзнателно.
„Когато се смеем искрено, бузите се повдигат, а мускулите около очите — така наречените „линии на усмивката“ — се свиват“, обяснява менталистът.
Така можем да разберем дали усмивката е естествена или изкуствена. „Ако прикрием долната част на лицето, можем да видим дали очите на човека се усмихват.“
Затворени пози
Скръстените ръце не са случайни. „Тази поза може или да изгради дистанция, или да повиши увереността ни“, казва експертът.
Често, когато човек се чувства уязвим, той се затваря в себе си чрез този жест — едновременно като защита и като подсилване на позицията си.
Носът
Носът е частта от тялото, която най-често издава човек. За да го докаже, Оликар предлага прост експеримент:
„Помолете някого да скрие монета в една от двете си ръце и след това да я протегне. Несъзнателно лицето му ще се обърне леко към ръката, която държи монетата.“
Затова, когато някой се опитва да скрие предмет или информация, посоката на носа му може да ви издаде истината.
Източници:
(1) Данните са от изследванията на Албърт Мехрабиан, ирански професор по психология, специалист по вербална и невербална комуникация.
(2) „Симптоматичните жестове“ или „манипулативни жестове“ са термин, въведен от американския психолог Пол Екман, изследовател на емоциите и мимиката.
(3) „Усмивката на Дюшен“ е определение, използвано също от Пол Екман.
Статията има информативен характер и е предназначена единствено за обща осведоменост. Не се гарантира пълнота и изчерпателност на информацията.
