Делото за ужасяващата трагедия през август 1995 г., при която загинаха 14 млади войници в катастрофа на Околовръстното, се кани да бъде разсекретено. Новината дойде изненадващо в разгара на предизборната кампания – от писмо от културния деец, общественик и бивш депутат от ГЕРБ, а сега водач на партийната листа в Бургас Любен Дилов-син. Но до отварянето на досието ще се стигне трудно.
Разсекретяват делото за 14-те загинали войници преди 30 години
Делото за ужасяващата трагедия през август 1995 г., при която загинаха 14 млади войници в катастрофа на Околовръстното, се кани да бъде разсекретено. Новината дойде изненадващо в разгара на предизборната кампания – от писмо от културния деец, общественик и бивш депутат от ГЕРБ, а сега водач на партийната листа в Бургас Любен Дилов-син. Но до отварянето на досието ще се стигне трудно.
Оказва се, както става ясно от питането на Дилов до МВР шефа на служебната власт Емил Дечев, че давносатта за засекретяването на всички материали по въпросното дело за зверската катастрофа, е изтекла миналата година и вече може да се пристъпи към осветляане на всички събрани данни и обстоятелства за трагичния инцидент.
Нещо повече, в писмото си до Дечев Дилов напомня, че още тогава е имало подадени данни за евентуална стрелба по военния камион, които са били потулени в рамките на следствие за много кратък период и не е ясно до каква степен всъщност са изследвани и събирани експертизите по тази линия, включително на мястото на катастрофата.
На 11 август военнослужещите се придвижват с камион по трасето, по което пътува и тогавашния ъндърграунд бос Иво Карамански. Една от версиите, разпространена именно тогава е, че куршумите са били предназначени за неговия автомобил. В камиона живи изгарят заради пълния резервоар с нафта, възпланенил се от удара лейтенант, двама ефрейтори и 11 редници. Един единствен войник оцелява. Всички са от Транспортните войски от поделенията в Обеля и Илиенци.
Макар камионът да е бил в насрещното платно, на пътя няма следа, която да показва, че шофьорът се е опитал да спре, въпреки движещия се срещу него голям трактор, каза майор Тошев. Една от версиите е, че в тъмнината Илиян Тодоров е взел неравност по пътя за дупка и се е опитал да я избегне с рязко завъртане на кормилото, надявайки се да се върне навреме в своето платно. Тъй като няма спирачен път, вероятно скоростта е била много висока. Също обаче именно тук и след проведения, но засекретен следствен експеримент, се прокрадва и варианта за стрелба срещу камиона.
Ако се стигне до осветляване на материалите по делото, ще стане ясно и какво е свидетелствал единственият оцелял редник. Както и ще бъдат осветлени показанията на Карамански, гръмнат 3 години по-късно.
Ето какво пише Дилов до служебния вътрешен министър:
„Две седмици след инцидента, по изявление на военната прокуратура се разбира, че по камиона е стреляно. По-късно, специално повикани руски експерти отхвърлят версията за стрелба, но всички са обединени около идеята, че това не е пътно-транспортно произшествие. Недостатъчната информация равихря невероятни спекулации за трагичното събитие, разтърсило България“.
И припомня, че през април 1996 г., около 9 месеца тогавашният главен прокурор Иван Татарчев заявява, че следственото дело е прекратено, няма виновни и делото няма да влиза в съда. Изявлението му е подкрепено и от тогавашния и.д. прокурор на Въоръжените сили – полк. Николай Колев, въпреки протестите на представители на Военната прокуратура, като например майор Боян Тошев, наблюдаващият по това време военен обвинител по следственото дело. Така цялото дело и всички материали, събрани в хода му са засекретени за 3 десетилетия.
От отговора на Емил Дечев се разбира, че разсекретяване може да се предприеме, но условията за това според членовете на НПК никак не са леки за изпълнение. Защото делото е водено срещу неизвестен извършител и де факто е спряно. Самият МВР шеф не може да поднови разследването, защото не е в неговите правомощия и не може да разсекрети материалите по досъдебното производство.
Но изрично пише, че с постановление от февруари 2018 на наблюдаващия прокурор от СГП по описа на ГД „Национална полиция“ делото е спряно, като при възникване на процесуалните предпоставки по чл. 245 от НПК, разследващият полицай, водещ наказателното производство, следва незабавно да направи писмено предложение за възобновяване до СГП.
Това означава, че истината за смъртта на 27-годишния Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишния Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шинков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов е на прага да бъде разкрита след 30 години чакане.
Всъщност последното знаково дело, по което е работила Военната прокуратура в страната, разсекретено след изтичането на давността за положения върху него гриф, е това за загиналите ни рейнджъри в Кербала. Осветляването му, дело на тогавашния военен министър Ангел Найденов през 2014 г., разкри чудовищни факти за подготовката на нашите войници и обезпечаването на сигурността на база „Индия“ в иракския град.
До гибелта на петимата българи от камион-бомба се стигна заради пренебрегването на всички предупреждения от страна на полското командване за изключително слабото запознаване на българите със ситуацията на място, както и недостатъчното техническо оборудване, включително неспазените пропоръки за дълбочина на рововете около базата. А наред с това стана ясно и че всички четири сигнала, получени у нас, за готвен атентат, са били потулени. Виновни, разбира се, няма.
Материалът Разсекретяват делото за 14-те загинали войници преди 30 години е публикуван за пръв път на Единна България.
