Както може да сте чули, трудовите книжки отиват в историята.
Вместо това данните за труда ни ще се съхраняват в дигитален регистър за заетост.
Това ще прекрати възможността за фалшифициране на трудовия стаж. Сега ще ви дадем някои обяснения, защото темата не е никак проста и има подводни камъни. Не можем просто да скъсаме трудовата си книжка, както направихме със синия талон.
От кога трудовите книжки отпадат?
Срокът, който е записан в промените, 1 септември 2026 година за държавните служители и през 2025 за работещите в частния сектор. Това ще рече, че процесът ще отнеме 2-3 години. Това днес е само началото.
Ще трябва да се извърши така нареченото приключване на трудовите книжки към определена дата
Това ще рече, че всяка фирма ще трябва да извърши тази процедура, с цел да можем да използваме наличната си трудова книжка при евентуални спорове в бъдещо време. Самите трудови книжки няма да се дигитализират. Ще имате необходимост от старата си трудова книжка и при определяне на размера на бъдещата ви пенсия. НАП разполага с данни за трудовите договори от 2001 година насам.
До 1 юни 2026 година, или при прекратяване на трудовия договор между 1 юни 2025 и 2026 година, работодателите оформят трудовата книжка, записвайки трудовия стаж към 1 юни 2026 година. Трябва да има подпис от работодателя и главния счетоводител.
Ако след 1 юни 2025 година загубите или унищожите трудовата си книжка, нова може да ви се издаде от „Инспекция по труда“, с данните за стаж преди 1 юни 2205 година. Подава се писмено заявление-декларация, заедно с удостоверение от работодателите.
До 31 декември 2026 година, или при край на службата между 1 юни 2026 и 31 декември 2026 година, държавните служители трябва да получат заверяване на служебната си книжка с трудовия стаж към 1 юни 2026 година.
До 6 месеца след 1 януари 2026 година, човешките ресурси, които отговарят за държавните служители, вписват в регистъра по заето данните от служебната книжка.
Материалът Ето какво трябва да направите след отпадането на трудовите книжки, за да не загубите стаж е публикуван за пръв път на Единна България.
