Кемал Чингьоз оглавява Камарата на занаятчиите и търговците в Одрин.
Той призова местните търговци да не злоупотребяват с желанието на българите да пазаруват там като надуват цените двойно. Той е категоричен, че нашенците имат огромен принос за регионалната икономика.
Да, търговците трябва да отразят вдигането на цените, но без да злоупотребяват, предупреждава той
Защото, ако българите решат да се насочат към друг град, няма да може да се направи нищо. Той обясни това пред Кюмхюриет. Според него разликата в курса на лирата е причина №1 за огромния наплив към пазарите.
Поводът за притеснението му са данните, че все повече българи избират да пропуснат Одрин и да отидат на покупки в Люлебургаз и Къркларели, където цените са по-ниски. Това подсказва, че е възможно в Одрин да се спекулира с цените.
Статистиката сочи, че българите са отговорни за 80% от търговията на сладко в Одрин
Други неща, които се купуват в големи количества са козметика и продукти за почистване. Българите оставят по едни 1000-1500 лева на едно пазаруване, според приблизителните данни. Все още Одрин държи интереса на българите и не трябва да го губи.
„Голяма е отговорността за това на търговците. Те трябва да действат разумно, особено с цените. Не трябва да ги надуват много“, каза той.
„Но ние трябва да ценим интереса на клиентите от България и те да бъдат доволни. Търговците не трябва да надуват цените, ако искаме българите да идват всяка седмица за пазар в Одрин. Те са важни клиенти, не трябва да допуснем да ги изгубим“
Берат Каплан има магазин за сладкиши и казва, че бумът на бизнеса му е изцяло от чуждестранни купувачи. Без тях няма да има бизнес, едва 2-3-ма от 10 пазаруващи са местни.
През уикенда на 9 и 10 септември над 32 хиляди българи са отишли в Одрин през Капъкуле сочат данните на митниците. В същото време гръцките посетители са няколко пъти по-малко – около 8 хиляди. Така че наистина българите са в основата на всичко.
Материалът Бизнесмен от Турция: Не продавайте на двойни цени на българите в Одрин, каза по колко харчим на пазаруване е публикуван за пръв път на Единна България.
