В секи днес може да излезе на жълтите павета и да се прави на мъж. Може да се прави на това, което не е във Фейсбук. И да се гаври с политици и известни личности, без да му мигне окото. Но имаше и времена, в които вицовете се разказваха заговорнически, с озъртане и шепнешком – за да не се озовеш в затвора. Ето една колекция от стари, но златни вицове за онова време.
***
– Другарю Живков, вие имате ли си хоби?
– Да, колекционирам политически вицове.
– И много ли сте събрали?
– Три-четири лагера.
***
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват:
– Хванете го, убийте го!
Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика:
– И сина му, и сина му!
***
Тодор Живков извикал видни български математици и им казал, че всички учени в България са писали нещо за него, а само те не са измислили нищо и не работят за неговия имидж. Дал им срок от една седмица, за да измислят нещо и да му докладват. След изтичане на срока математиците отишли при генералния секретар на БКП и му казали
– Другарю Живков, ние не можахме да измислим нищо друго, освен една Тодорема. Тя гласи: „Всяка крива, успоредна на Априлската линия, е права“.
***
НРБ, 60-те години. ЦК. Телефонът звъни:
– Ало, др. Живков ли е?
– Да.
– Обажда се Дража Вълчева. Избяга ми папагалът.
– Тук е ЦК бе, Дража, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
– Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
***
Умрял Бай Тошо и отишъл в Ада. След една седмица Сатаната се обажда на Бога:
– Моля те, прибери си го тоя! Накара дяволите да се организират в профсъюзи, всичките малки дяволчета ги направи пионерчета, подстрекава грешните души да вдигат революция…
Взел го Господ в рая. След една седмица дяволът се обажда да пита какво става.
– Как е, Боже?
– Първо, казва се „Другарю Бог“! Второ, не ме занимавай сега, че бързам за партийно събрание. И трето – Бог няма!
***
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат:
-Какво стана, бе?
-Скъсаха ме.
-А защо си такъв доволен?
-Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
***
В самолета са Бай Тошо, Горбачов и Рейгън. Прелитат над Емпайър Стейт Билдинг и американецът решил да се похвали:
– Виждате ли? Това ние го построихме за 1 месец!
Минават над Кремъл и Горбачов се обажда:
– Виждате ли? А това ние го построихме за 1 седмица!
Прелитат над НДК и Бай Тошо казва:
– Я, това вчера го нямаше!
***
Трима политически затворници си говорят за какво са се озовали в една килия:
– Жега, митинг, аз нося един билборд с Людмила Живкова, а един отзад само ме настъпва по мазола. Че като се обърнах и му викам: „Като те фрасна по главата с тая кур*ва, ще се научиш да маршируваш“… Докато се обърна, вече ме бяха проснали на земята.
– Аз бачках в една кравеферма. Дойдоха от профсъюза и ни викат: „Бай Тошо ще идва на посещение, турете му една снимка“. Къде-къде, сложих я между портретите на кравите рекордьорки. Идва делегацията, гледат стената, гледат мен: „Какво е туй говедо на стената?“. А аз викам: -Койо от всичките?
– Аз в един завод бачках. Пак така – щяла да идва делегация. Идват едни костюмирани преди Тато и компания, оглеждат се, викат: „Иде политбюро. Какво е това колело отпред на входа?“. А аз: „Нема страшно, заключил съм го колелото да не го краднат“.
***
Правец. Бай Тошо пристига в родното си село. Мероприятието е оповестено, но площадът е празен, всички къщи запердени, прозорците затворени. Казват на един стражар да гръмне във въздуха. Гръм! Отваря се един прозорец:
– Лебо ли дойде?
– Не бе, ТошЕ!
Прозорецът се затваря, ни гък, ни стон. Гърмят втори път – пак същото. На третия изстрел човекът се показва на прозореца:
– Лебо ли дойде?
– Не бе, ТошЕ!
– Е па ти не го ли утрепа от първийо път?
***
Звъни телефонът в дома на Тодор Живков, вдига Мара Малеева.
– Ало, може ли да се обади др. Живков?
– Кой го търси толкова късно, бе другарко – пита д-р Малеева.
– Ами една негова съученичка съм от гимназията – казват отсреща.
– Той не е учил бе, другарко, каква съученичка – затваря възмутена Мара Малеева.
***
Връща се Тодор Живков у дома от конгрес на БКП. Сяда на масата и мълчи.
Жена му го пита:
– Да ти сложа ли да ядеш?
Мълчи, вдига ръка – гласува „за“.
– Да ти сложа ли и салатка?
Пак мълчи, гласува „за“.
– Ракийка да ти сипя?
Ръкопляска.
***
Нова година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
– За много години, за много години!
***
Активен борец пита Живков дали може от ордена „Златна звезда“ да си направи зъби.
– Да – отговаря му Живков,-– но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
***
Възрастна жена пита Тодор Живков:
– Тодоре, абе това комунизъма кой го измисли – партията или учените?
– Партията, бабо, партията!
– А, то и аз тъй си рекох. Учените барем първо щяха да го изпробват на кучетата…
– Какво е комунист?
– Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин.
– А какво е антикомунист?
– Някой, който ги е разбрал…
Материалът ЕПОХАТА НА ТАТО: Вицовете, които пращаха в затвора е публикуван за пръв път на Единна България.
