На работата лекото, на баницата-мекото. Тази квинтесенция на житейските облаги и удоволствия вече е постигната от някои нашенци зад граница.
Солидната социална политика на развитите икономики в Западния свят са с ниши, през които отдавна са проникнали родни тарикати гурбетчии.
Те успяват да си докарат доходи между 1400 и 1600 евро на месец без дори да… работят, разкриват за „Родопи voice” нашенци, запознати със схемите. В Далаверата „Европа” пък са най на „Ти” мургави родопчани, за които България отдавна е само място за харчене на припечеленото зад граница.
„Заминават със семействата си, задължително там също им се раждат деца, и започват да гребат с цели шепи от социалните възможности на държавата”, споделят родни гастарбайтери. Друго необходимо условие, по думите им, е да се работи поне година. За пример дават Германия.
„След една година трудов договор, човек може да се запише в Джоб център. От там започват да му търсят работа, по време на което обаче му се заплаща на месец около 70-80 на сто от заплатата, която безработният е получавал на старото място.
Ако, примерно, е работил за 2000 евро, то сега ще взема 1400-1500 без да си мърда пръста. Има семейство, има 3 деца-Джоб центърът му плаща квартирата и осигуровките, търси му и ново препитание, а той… отказва. Така може да си я кара една-две години. Сигурен доход и неправене на нищо”, разкрива ни схемата „за мекото на баницата” гастарбайтер от Кърджалийско.
Нашенски тарикати отказват предложена работа и с мотив, че желаят да… учат език.
„Записват се на курсове, които се поемат от центъра и така. Получават се помощи за децата, за задължително неработещата съпруга и т.н.”, допълва родопчанинът.
Друга тънкост в подобряване на битието са и купоните за храна, отново благина за безработните. Според родни гурбетчии, една „подпечатана хартийка” осигурява препитание за цяло семейство в рамките на месец. С нея се взема всичко необходимо, а на датата на получаване пред самите складове опашките се вият от 5 часа сутринта.
„Пресни” гастарбайтери от Родопите са принудени да спят в малки стаички по хостели и да делят общи бани и тоалетни с десетки други заради невъзможност да си намерят квартири. Родопчани плащат между 300 и 500 евро за „кибритени кутии”, ползвайки дори общи кухненски помещения, разкриват гурбетчии от региона, заминали за Германия.
„Много е трудно да се намерят квартири. Искат ни по 3 наема накуп, както и трудов договор и документ, че нямаме никакви задължения към държавата. В същото време, за да започнем работа трябва да предоставим адресна регистрация.
С други думи-без работа няма покрив, без квартира няма препитание. Омагьосан кръг. Единственият вариант е някой да те посрещне и да прекараш няколко месеца в неговата квартира, докато се устроиш. В същото време наемите започват от 500 лева и растат нагоре. Умножено по три представлява доста голяма стартова сума”, коментират родопски гастарбайтери.
Трудното намиране на квартира пък принуждава нашенци да намерят покрив в евтините хостели, които обаче не предоставят никакви удобства. Получава се и следното-на един адрес се регистрират по 40-50 нашенци. Разбира се, те не живеят там, но пък регистрацията им дава възможност да започнат работа.
Същото е положението и в други държави от Западна Европа. Във Франция например, освен няколко наема занапред и трудов договор, трябва да се намери и гарант, който разбира се, е гражданин на държавата.
Материалът Гурбетчия от Родопите разкри как се вадят без работа и законно поне по 1400 евро месечно е публикуван за пръв път на Единна България.
