Един от основателите на СДС, дисидент, лежал в затвора по соц. време, професорът по право Янко Янков е починал. Това стана ясно от пост на негов приятел във Фейсбук. Според написаното Янков сам е сложил край на живота си, като е скочил от шестия етаж.
Дисидентът е взел фаталното решение преди шест дни, на 4 юни сутринта. Янков придоби слава в зората на демокрацията с призива си „кожите на комунистите да бъдат одрани и окачени на стените“.
Проф. Янко Янков-Вельовски (вдясно ) и Николай Колев – Босия по време на последната безсрочната гладна стачка на Босия. Източник: ФБ профил на Вихрен Михайлов
„ Стих в памет на моя приятел, правозащитник, рицар – Янко Янков, който скочи от шестия етаж тази сутрин, след извечната битка за Справедливост! Той системно публикуваше истини – парчета от своя злощастен живот, с вечното мото: „Свят изтъкан от несправедливост, няма място за съществуване!“
„Сега научавам, че си е отишъл Янко Янков… Светла му памет на този мъченик…
Професор Янков беше един истински дисидент по време на соца. Бил е и по затвори и по лагери… Обаче във всичките му изявления този човек плюеше не по комунизма, а по демокрацията и евроатлантизма, които ни вкараха в нечувано колониално робство… И накрая, явно Янко Янков не е издържал, на непрекъснатата несправедливост в настоящото време… Скочил е от 6-тия етаж и е приключил с мъките… Напомня ми на Капитан Петко, който турците не го пречупиха, но нашите го смачкаха в Ичкале…
Светла му памет на Янко Янков – срещал съм го по каузи в борба за справедливост…“
Това пише във фейсбук Evgeni Popov.
Янко Янков е роден на 13 август 1944 г. в село Клисура, Монтанско. Завършва средно образование в Монтана, висше юридическо образование в СУ „Св. Кл. Охридски“. Бил е научен сътрудник първа степен в Института за държавата и правото и гл. асистент в Юридическия факултет на СУ.
Влиза в остър конфликт със заместник-председателя на Държавния съвет Ярослав Радев. Написва труд за това как Радев и хората около него са изопачили социалистическата правна доктрина.
Изпраща труда в Политбюро. През 1982 г. е уволнен по политически причини и изселен в родното си село. 1984 г. е арестуван и осъден на 12 години затвор.
От „Амнести интернешънал“ е обявен за затворник № 1 на България и № 3 на Европа. От затвора излиза през октомври 1989 година. (На 30 март 1990 г. Върховният съд постановява, че поради липса на доказателства е осъден невинен.)
През 1990 г. става член на БРСДП и почти веднага – заместник-председател на партията. Влиза в остър конфликт с Дертлиев, напуска БРСДП и през февруари същата година основава Социалдемократическа партия-немарксисти.
Депутат в 7-то ВНС. Януари 1991 г. – СДП-немарксисти се преименува на Партия Либерален конгрес. За кратко той и партията му членуват в СДС. Председател на Съюза на юристите-демократи.
Материалът Драма! Самоуби се един от основателите на СДС, който поиска кожите на комунистите на стената е публикуван за пръв път на Единна България.
