Имот за стотици хиляди левове на артиста Иван Ласкин в Пасарел се трансформира в змиярник – многочислените наследници не могат да се схванат за продажбата му.
Китното село Пасарел се намира на към 30 километра от София и постоянно е било притегателно като магнит за феновете на виладжийския метод на живот, природата и чистия въздух. Малцина обаче знаят, че в него е минало детството на един от най-обичаните български артисти Иван Ласкин, пише „ Уикенд “.
Далеч преди родата му да се реалокира в Банкя и сериалът „ Васко да Гама от село Рупча “ да го изстреля в звездния хоризонт на актьорската специалност, дребният Ванчо тичал по тучните поляни край селото и играел футбол с децата от махалата и с по-малките си братя Евгени и Светослав.
Местните споделят, че неприятното момче на българското кино и спектакъл бил много хрисимо дете. Не правел бели, не чупел прозорци и не се катерел по дърветата, с цел да бере непознатите черници и череши. Семейството му било едно от най-заможните и най-покровителстваните от комунистическите управляващи.
Благодарение протекциите на локалния партиен секретар разкрили механа в къщата си в центъра на Пасарел.
Увеселителното заведение било единственото място, където пасарелци се черпели с ракия и именития в годините на соца „ облак “ – мента с мастика.
Бащата на Ласкин бил шурей, само че несъмнено имал интерес към спиртните питиета и към кръчмарския бизнес на тъст си. В двора на семейството имало и котел за произвеждане на домашна шльокавица – нещо типично за българското село по времето на социализма. По мъжка линия цялата рода пиела в рамките на умереното за българина – по малко, само че постоянно – всяка вечер.
Три месеца след гибелта на Ласкин в Пасарел бяха потърсени родственици на артиста, които биха могли да опишат освен това за една от обичаните звезди на българското кино. Възрастен мъж посреща екип на изданието при започване на селото. С бастун сочи пътя към къщата на Ласкин, като прецизира, че от дълго време не е постройка, а развалина. Наставлява да сме внимава, в случай че някой реши да влезе в двора, тъй като имало доста змии и гущери.
Никой не чистил мястото, нито подрязвал дървета, а влечугите единствено това и чакали – да си намерят шубрак, който да населяват.
Оказва се, че прабабата на Ласкин е негова леля.
Дядото с бастун дава упътвания да потърси баба Латина, която е живата история на обитаемото място и която всички назовават Тина. 85-годишната жена знаела всичко, тъй като била съседка на семейството. Нейната свекърва и бабата на Иван били първи приятелки на младини. После житейските им пътища се разделили…
„ Семейството има парцели в селото. И ниви имат, но всичко пустее, а това коства доста пари, които безусловно изтичат из ръцете им. Чудим им се по какъв начин не ги търсят. Земята при нас е скъпа, съвсем като в София, и евентуално ще се разделят милиони, в случай че многочислената рода на дядото на Иван се събере и реши да продава, само че те не подхващат никакви дейности. Може и да не са в България. Пръснаха се. От години не са идвали в селото. Иван и братята му ловяха риба като деца. Имаха колелета и ходеха по водоемите, само че това беше доста от дълго време. После се чу, че Иван се е снимал във филм, че е дете – звезда. Преди това не го знаехме, не му обръщахме внимание. Беше дете като всички деца. Като възрастен какво е правил – не знам. Може и да е пиел, но
тук всички пият, ха-ха-ха. Пие се – кой колкото има. Не пие този, който няма опция “, през смях споделя старецът и дава напътствие, че джанките в двора на Ласкини са цъфнали, само че към този момент няма кой да ги бере като станат подготвени за джибри.
Прикрива уста с ръка подвига бастуна и повтаря адреса на баба Тина – сакън да не се обърка някой в криволичещия асфалт на единствената основна улица. Къщата й е тъкмо против наследствения парцел на Ласкин. Пред двора на остарялата госпожа като стража е застанало кучето Пуфи, което само се осмелява да прескача найлоновата ограда в двора на Васко да Гама с цел да гони врабчета и пеперуди. Върти опашка и посреща всички гостоприемно, до момента в който стопанката му се мъчи да стане от леглото.
Спретнатата баба Тина посреща гостите си с усмивка и споделя, че й е прелестно да посреща хора. Преди да се разприказва обаче, пита можем ли да познаем на какъв брой години е. Следват няколко догатки, които безусловно я разсмиват. Накрая признава, че е на 85 и диалогът стартира като по вода. „ Имотът на Ласкини е безценен. Собствениците му починаха от дълго време. Бяха
4 сестри, а Ласкин има дял по линия на майка си, тъй като тя е живяла тук. През 50-те години дядо му беше преподавател в главното учебно заведение и тук се срещна с баба му и се ожениха. Беше някогашен деен ремсист и по тази линия го трансферираха на работа в Банкя. Беше началник на Административнопроцесуален кодекс в Банкя. Майка му помагаше на татко си да върти едно заведение. На мястото на къщата в миналото беше селската механа Тя си беше от едно време, отпреди 9 септември 1944 година После я национализираха и направиха магазин за хранителни артикули. След това дълги години беше на Общината. След 1954-55 година стана здравна работа. Имаше доктор, ортодонт и аптека. После краткотрайно я взе Съветът за строителния отдел към кметството. Абе, ставаха всякакви прехвърляния. И най-сетне с мъжа си пристигна да живее Гюргена, една от лелите на Иван. Тя е най-малката дъщеря от четирите сестри. Нейният мъж Митко отиде да живее в посолството в Италия и тя отпътува с него и от този момент къщата замря. Поддържаха я известно време, само че последователно я изоставиха. Към 1990 година като се върна Митко, почина в злополука край Пасарел и по този начин стартира разрухата на
парцела. Никой не влизаше в нея. Тя стартира да се разрушава, керемидите й изпопадаха и кметството взе решение да я събори. Чистиха я предходната година, изкараха боклуците от нея, само че тя отново обрасна с трева. Всеки хвърля отпадъци в двора. Бяха пуснали публикация за продажба на имота, само че нещо не се схванаха наследниците “, споделя баба Тина.
Тя обаче не е наясно с персоналните фамилни истории на Ласкини и хал-хабер си няма за какво таткото на Иван е зарязал майка му. „ Казваха, че Славчо доста пиел, но то кой ли не пие? Само че за някои се знае, за други – не “, пази го старицата. Оказа се, че Ласкини от дълго време са напуснали селото и са се преселили в София и Банкя. От тогавашната къща на два ката няма и помен. Покрив и стени са сринати до камък от безхаберие и разправии в рода. Никой не го е еня за дома на дядо Иван, чието име носеше Иван Ласкин./show.blitz.bg
Материалът Имот за стотици хиляди левове на актьора Иван Ласкин скара многобройните му наследници е публикуван за пръв път на Единна България.
