Явор Божанков посочи доста интересен момент около драмата със Соня Колтуклиева.
Ето какво пише той:
Ако сме автентично възмутени от случая с Култуклиева, струва си да анализираме причините:
• Журналист е бутнат на земята, а охраняваното лице не проявява емпатия.
• Охранителят от НСО действа неадекватно и грубо.
В демократичния сектор не сме възмутени, а взривени от тази несправедливост. Има и чисто човешки, и институционални основания за това.
Но нека приложим същия аршин и към себе си.
Датата е 16 май 2024 г. Автомобил на НСО, в който пътува Кирил Петков, участва в катастрофа, при която е погубен живота на възрастен мъж.
В институционален план има проблем – служители на НСО шофират безобразно. Имаше и скандал с преасфалтирането на пътя след трагедията.
В чисто човешки план също има проблем. Найо Тицин публикува във Facebook снимка на смачкания автомобил, докато жертвата е сред от ламарините. И добави безумен текст: „Човек не знае, като се събуди, какво му е писано да се случи през деня.“ В коментарите обяснява, че „те са добре“.
Толкова по въпроса за липсата на емпатия.
Нямаше взрив от възмущение. Не поискахме оставки.
Защото не прилагаме към себе си високите стандарти, които изискваме от другите.
В случая с Култуклиева същото НСО, което доскоро пазеше Пеевски днес блъска Пеевчетата. ПИК години наред бяха придатък на властта и опозоряваха критиците й. Сега са изненадани, че палачинката се е обърнала а те са от е*аната страна.
Борисов също говори за оставки. Но когато Ганев от „Възраждане“ ме изблъска с всичка сила, ГЕРБ не поискаха оставка. Не се възмутиха. Не реагираха.
И там чувствителността зависи от човека и ситуацията, а не от принципите.
През 2009 г. ГЕРБ започнаха да използват незаконни арести като инструмент за политически пиар. Години по-късно представители на ГЕРБ бяха арестувани по същия начин от ПП. След това ДПС се качиха на вълната, а кметът на Варна беше смазан чрез арест. Днес кметове на ДПС попадат в ареста.
Това не е институционално решение и повод за радост, не е реформа и не ни прави по-демократична държава.
Просто същите хора се пържат в абсолютно същото олио, в което до вчера пържеха другите. ГЕРБ и ДПС съзнателно и целенасочено допускаха „журналисти“ като Симон Милков в Народното събрание с една-единствена цел – да бъдем тероризирани. Нямаше ден, в който човешкото ни достойнство да не е подлагано на тежко изпитание.
Някои колеги казват “и аз съм бил обект на статиите им, но…”. А онези, които после се превръщат в сигнали в прокуратурата? Визуализирам – такъв “материал” превърнаха в сигнали срещу баща ми. Той беше болен от рак в онзи момент. А следователи го разпитваха с часове в спалнята му. Зная на какво са способни и поръчителите и техните изпълнители. Не изпитвам съчувствие спрямо тази месомелачка.
Ако някой е намерил повод да се покаже принципен защото “не става дума за ПИК и няма значение, че е Колтуклиева” – нека си открие публикацията, коментарите и възмущението от по-миналата година.
Имаме сериозен повод да помислим за системни реформи, за философията на упражняване на държавната власт. За институциите, за двойните стандарти и за това колко лесно принципите ни се променят според това кой е от другата страна.
