„Има ли по-голям ужас от това?“ – този въпрос задава Николай Попов, бащата на загиналата Сияна, в публикация в социалните мрежи, с която насочва вниманието към трагедията на друго семейство – това на Александър, загинал при катастрофа във Варна.
Повод за реакцията му е решението на майката на Алекс да изпише собственото си име на паметника на сина си – жест, зад който стои болката от загубата и разочарованието от българското правосъдие.
„Майка да погребе сина си и в отчаянието си от българското правосъдие да изпише на паметника му собственото си име…“, пише Попов.
В публикацията си той поставя въпроса какво трябва да преживее един родител, за да изгуби вяра, че ще получи справедливост за смъртта на детето си.
„Какво трябва да преживее една майка, за да стигне до такова отчаяние? Каква болка трябва да носи, за да загуби вярата си, че някога ще има справедливост?“, пита той.
Попов подчертава, че нито една присъда не може да върне загиналия, но когато близките не намират утеха дори в съдебното решение, проблемът надхвърля рамките на конкретната трагедия.
„Една майка не трябва да изпише собственото си име на паметника на сина си, за да покаже, че е загубила вяра в справедливостта“, пише още той.
В заключение Николай Попов отправя тежка оценка за състоянието на обществото: „И ако приемаме подобни трагедии за нещо нормално, значи сме загубили нещо много по-важно от доверието в институциите. Загубили сме човечността си.“
Александър загива на 30 май 2025 г. при катастрофа на бул. „Цар Освободител“ във Варна. По данни за инцидента водачка на лек автомобил предприема маневра за обратен завой и пресича пътя на движещия се направо мотоциклетист. При сблъсъка младият мъж получава тежки травми и по-късно умира в болница.
Смъртта му предизвиква обществено недоволство. Близки, приятели и мотористи организират протести във Варна с искане за справедливо наказание и по-строги мерки срещу опасното шофиране.
През април 2026 г. Варненският окръжен съд признава водачката за виновна за причиняване на смърт по непредпазливост. Първоначално определеното наказание е четири години лишаване от свобода, но след съкратеното съдебно следствие е намалено на две години и осем месеца. Изтърпяването му е отложено с петгодишен изпитателен срок. Съдът налага и забрана за управление на моторно превозно средство за срок от пет години.
През септември 2026 г. Варненският апелативен съд потвърждава условната присъда.
Според автотехническата експертиза за катастрофата са допринесли както невниманието на шофьорката, така и скоростта на мотоциклетиста, която според вещите лица е била над 120 км/ч. Семейството на Александър оспорва заключенията и нееднократно настоява за ново изследване на обстоятелствата около инцидента.
В интервю за NOVA през юли майката на загиналия, Албена Димитрова, разказва, че синът ѝ е опитал да спре, но не е успял да избегне удара.
„Алекс е реагирал и е натиснал спирачки, но не е имал достатъчно време“, обяснява тя.
Случаят отново поставя въпроса за доверието в правосъдието и за усещането за справедливост на семействата, загубили близките си при катастрофи. За майката на Алекс съдебното решение не може да промени най-страшното – че синът ѝ няма да се върне. А жестът с името върху паметника се превръща в болезнен израз на отчаянието ѝ.
