Нишесте, захар, сланина, соев протеин, водорасли и насекоми са само част от състава на един обикновен салам, в който по рецепта трябва да има основно месо и подправки. Това установи проверка на „Телеграф“ по съдържанието, описано на етикетите на колбасите.
Поводът за проверката е видеоклип, който се разпространява масово в социалните мрежи, в който авторът му сканира с приложение на телефона различни видове салами и се изписва съдържанието им. Авторът на това видео показва, че приложението засича нитрити, соя, включително и насекоми.
Такава беше ситуацията преди години и със сирената, но след многобройните сигнали все пак се наложи практика, а именно да отделят тези с палмова мазнина и с водно съдържание от истинските продукти. В същото време месните продукти отиват настрани, защото списъкът със съдържанието им става все по-богат и реално вече имат все по-малко общо с оригиналните рецепти на традиционните български колбаси.
Нашата проверка показва, че обикновеният шпек за сандвичи всъщност не е толкова обикновен, а има много съставки, като част от тях задържат други, които по принцип не би трябвало да се влагат. В много от саламите има повече сол или на около 100 г има 2,85 г сол. Съдържат захар, която спомага за ферментирането на някои от продуктите. Има и соев протеин, което означава, че освен месните съставки има и растителен белтък.
Соевият протеин е алерген и трябва да се има предвид от хората с алергия към соя. А за оцветител използват кармин. Въпросният оцветител е известен и под номера Е120 и се добива от изсушени и стрити женски насекоми от вида Dactylopius coccus (кохинеални въшки), които живеят върху кактуси.
Водораслите пък са под формата на карагенан, който има силното свойство да задържа влага. Така в колбасите с картофено нишесте, вода и куп други съставки, които са в течно състояние, стават твърди.
Нитрити и фосфати, които имат технологична функция, но не е добре често да ги консумираме. Нитритите стават канцерогенни при термична обработка, а именно, ако запечем на скара сандвича със салам. Влагат, защото пазят цвета розов, коментира Кирил Вътев, бивш министър на земеделието пред „Телеграф“. Използва се в изключително малки количества в сурово сушените колбаси. Неговото съдържание е четири нули след десетичната запетая, обясни Вътев.
След като през 2021 г. ЕС официално одобри мрачника като безопасен за човешка консумация, се яде предимно от спортисти, фитнес ентусиасти и екоактивисти, които умишлено заменят традиционното месо с алтернативни източници. В Азия и Африка е част от традиционната кухня и се продава изсушен (като хрупкав снакс със солен или пикантен вкус), печен или стрит на фин протеинов прах.
Добавя се в протеинови барчета, енергийни шейкове, някои видове паста, бисквити и здравословни хлябове. Вкусът напомня ядки или печен слънчоглед. Брашното от жълт брашнен червей (мрачник) на дребно се движи между €40 и €100 за кг. Ако хранителна компания купува индустриални партиди директно от фирми в ЕС, например Латвия или Нидерландия, цените падат значително, като брашно от щурци върви от около €25 до €45 на кг.
Продукти, съдържащи нитритна сол като бекон, кренвирши, лионска наденица, шунка и други не трябва да се препичат на много висока температура над 120-150°C или на открит огън/скара, предупредиха експерти. Причината е, че нитритите могат да реагират с протеините в месото и да образуват съединения, които имат доказан канцерогенен ефект при редовно приемане.
Затова на скарата слагайте само сурови наденици или кюфтета, в които има само обикновена готварска сол без Е250 (натриев хлорид). Ако слагате кренвиршите върху пица, внимавайте да не ги препичате, особено ако са за деца.
