България трябва да укрепи отбранителните си способности, да изгради по-добра защита срещу дронове и хибридни атаки и да координира по-тясно действията си с НАТО и съюзниците в Черноморския регион. Това заяви председателят на Софийския форум за сигурност и бивш заместник-министър на отбраната Йордан Божилов, като определи обстановката в Черно море като силно тревожна.
По думите му нападенията срещу граждански плавателни съдове трябва да се разглеждат на фона на продължаващата война срещу Украйна. Божилов предупреди, че България не може самостоятелно да гарантира сигурността на корабоплаването в цялата си изключителна икономическа зона и че са нужни съгласувани действия на национално, регионално и съюзническо равнище.
Сигурността в Черно море изисква координация
Движението на търговски кораби все повече се пренасочва към териториалните води на България, Румъния и Турция. Това увеличава натоварването върху крайбрежните държави и усложнява задачата по наблюдение и защита на морските маршрути, посочи Божилов.
Като пример за сътрудничество той открои противоминната операция на България, Румъния и Турция. По думите му взаимодействието вече обхваща и защитата на критична инфраструктура. НАТО разполага с планове за действия при заплаха срещу държави от източния фланг, но според Божилов трябва да се обсъди и възможността за по-силно военно присъствие на Алианса в региона, особено на сушата.
Това не е съобщение за взето решение или за предстоящо разполагане на сили, а позиция за необходимостта от допълнителен разговор в рамките на съюза. Практическият извод от казаното е, че морската сигурност не се свежда само до действия в морето: тя зависи и от обмена на информация, готовността на съюзниците и защитата на важни обекти.
Разлика между териториални води и икономическа зона
Божилов направи разграничение между териториалните води на България и изключителната ѝ икономическа зона. Първите са част от територията на страната, докато икономическата зона има различен правен статут. Тази разлика е важна при обсъждането какви действия могат да последват при нападение.
Ако атака засегне териториалните води, по оценката на Божилов държавата, станала обект на нападение, би могла да поиска задействане на член 5 от договора на НАТО или най-малкото консултации по член 4. Той не определи пряк военен сблъсък между Русия и НАТО като неизбежен. Според него по-вероятният риск е продължаване на хибридните действия и търсене на слабости в икономическата, политическата и военната сфера.
Защитата срещу дронове е само част от устойчивостта
Божилов посочи, че България трябва да изгради система за противодействие на безпилотни летателни апарати. Тя включва радари за откриване, средства за оценка на заплахите и вземане на решения, както и технически възможности за неутрализиране на дроновете. По думите му те могат да бъдат пренесени по суша и използвани от територията на страната срещу стратегически обекти.
Подобна защита обаче не се изчерпва с придобиването на ново оборудване. Божилов постави акцент и върху устойчивостта на критичната инфраструктура — способността ѝ да продължи да функционира при различни въздействия. Така препоръката му обхваща както военни способности и сътрудничество със съюзниците, така и подготовката на самата държава да устоява на заплахи.
