Скандални резултати от първите мащабни проверки в пет от най-големите търговски вериги у нас представи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова. Данните показват, че надценките при основни хранителни стоки достигат колосалните 150%.
Според информация на Евростат, представена в ефира на БНТ, България се нарежда сред държавите с най-скъпи млечни продукти в Европа, докато покупателната ни способност остава едва 68% от средноевропейската.
Шампионите по оскъпяване: Масло, кашкавал и мляко
Данните на контролния орган показват драстични разлики между доставните и крайните цени на рафта:
- Масло: Продуктът с най-високо установено оскъпяване — надценка от 125%.
- Кашкавал и сирене: Надценката при кашкавала достига 99%, а при сиренето — 95%.
- Прясно мляко: Регистрирано е оскъпяване от до 99%.
От КЗП обявиха, че през следващата седмица ще публикуват подробен доклад за надценките при продуктите от инициативата „Кошница с грижа“, както и при промоционалните стоки. При установени необосновани увеличения спрямо началото на август ще бъдат налагани солени глоби.
Фалшив произход на картофите и 6% такса при ваучерите за храна
Проверките на КЗП се разгръщат на още няколко фронта в търговската мрежа и горивата:
Вносни картофи за български: Съвместно с БАБХ се проверява дали картофи с чужд произход не се продават фалшиво като български.
Скрити разходи при ваучерите: Манолова подготвя сигнал до КЗК за таксите при електронните ваучери за храна, които достигат 6% (при 1-1,5% за банкови карти) — разход, който търговците впоследствие калкулират върху крайните цени.
Наем на касетки: Проверява се и таксата от 1,20 евро наем за касетка при доставката на плодове и зеленчуци, която оскъпява продукцията с още 10–20%.
Горивата по бензиностанциите: При проверка на 200 бензиностанции и 600 цени са открити 48 случая на съмнително увеличение. Надценката при бензина е паднала от 19 на 14 евроцента, а при дизела — от 18 на 12 евроцента.
Председателят на КЗП категорично настоя за спешни законови промени, тъй като действащата рамка не позволява ефективно санкциониране на пазарните изкривявания.
