Кораб под либерийски флаг, ударен от дронове край Одеса на 5 август и след пожар остана без работещи системи, продължава да дрейфува свободно в Черно море. В момента плавателният съд се намира на около 40 морски мили източно от нос Шабла, в изключителната икономическа зона на България.
Според капитан Димитър Димитров, президент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани, българските институции могат и трябва да направят оценка на риска, ако корабът представлява потенциална опасност за морската среда или за крайбрежието. Той предупреди за риск от замърсяване.
„Разбира се, че може да се намеси, защото когато корабът е в изключителната икономическа зона на държавата, държавата има интереси да няма аварии и бедствия в нейната изключителна икономическа зона“, обясни капитан Димитров.
По думите му трябва да се оцени възможността от замърсяване, както и последствията при промяна на хидрометеорологичната обстановка и евентуално приближаване на кораба към българския бряг.
„Въобще трябва нашата държава да има план за действие в такива случаи“, категоричен е той.
Плавателният съд е останал без работещи системи след пожар и оттогава се движи без собствено управление. Морски експерт предупреди, че при промяна на времето или авария корабът може да създаде риск както за крайбрежието, така и за морската среда.
Особено внимание трябва да се обърне на това какво има на борда. Според Димитров е напълно вероятно корабът да носи нефтопродукти, нефтоводни смеси и други вещества, които при нова авария могат да попаднат в морето. Това създава потенциален риск от замърсяване, ако корпусът бъде допълнително повреден или плавателният съд се приближи опасно до брега.
Другият голям въпрос е как корабът може да бъде овладян. Ако на борда няма екипаж, според капитана един от вариантите е Военноморските сили да изпратят хора с хеликоптер, които да се качат на плавателния съд и да подготвят буксирна линия. България обаче няма подходящ специализиран кораб за подобна операция и вероятно ще се наложи да бъде нает влекач.
Движението на кораба също остава трудно предвидимо. Обичайно теченията в Черно море го насочват на юг, което означава, че той може да продължи към Южното Черноморие или към Босфора.
При силен вятър обаче посоката му може да се промени и той да започне да се приближава към българския бряг. Именно затова морският експерт настоява институциите да следят позицията му през определени интервали и да правят регулярни прогнози.
Капитан Димитров предлага да бъде създаден координационен център за наблюдение на кораба, в който да участват морски специалисти и експерти от Института по океанология. Целта е да бъде оценяван не само дрейфът, но и вероятността от замърсяване или друг инцидент. Корабът засега остава извън 12-милната зона на териториалните води на България, но вече се намира в българската изключителна икономическа зона.
