Църковните предмети, предадени на Гърция в замяна на тленните останки на цар Самуил, не са отписани от фондовете на Националния исторически музей (НИМ). Това заяви пред БТА доц. д-р Петранка Неделчева, която ръководи отдел „Експозиционна и международна дейност“ в институцията. Тя уточни, че общо 53 църковни предмета са предоставени на гръцката страна в рамките на договореностите за връщането на костите на българския владетел.
Експертът поясни, че предметите са 53 на брой, но са заведени с 48 инвентарни номера, тъй като понякога под един номер се числят няколко обекта, като например чифт рипиди. Тези артефакти датират от XVIII-XIX век и притежават както художествена, така и висока религиозна стойност. Сред тях фигурират кръстове, дарохранителници, врата от манастир и рипиди от катедралата в Серес. Доц. Неделчева категорично отрече сред тях да има корони.
По думите на доц. Неделчева всеки от предметите носи надпис на дарителя, указващ към кой манастир принадлежи и къде е бил предназначен да бъде дарен. Артефактите са свързани с манастирите „Света Богородица Икосифиниса“ и „Свети Йоан Предтеча“, както и с катедралата в Серес. Тя подчерта, че предметите са предоставени за „послужване“, което означава, че собствеността остава българска, а целта е те да бъдат изложени за посетителите в Гърция.
Въпреки че предоставянето за послужване обикновено има срок, за тези конкретни предмети няма определена крайна дата за връщане, нито е ясно дали уговорката ще бъде удължена в бъдеще. Ръководителят на отдела в НИМ отново акцентира, че тези обекти не са отписани от музея. Тяхната история датира от 1917 г., когато българското правителство нарежда на войските в района да изземат предмети, свързани с българската култура и история, с цел тяхното опазване.
Доц. Неделчева определи като спекулации твърденията, че България е подарила най-ценните си национални съкровища. Тя подчерта, че предоставените 53 предмета никога не са били част от настоящата експозиция на НИМ. Музеят продължава да съхранява 22 съкровища с установен археологически контекст, включително Панагюрското и Боровското, които са достъпни за всички посетители.
В заключение доц. Петранка Неделчева подчерта историческата тежест на жеста на Гърция. Според нея, независимо от политическите дебати, фактът, че гръцката държава доброволно предава останките на български цар, е от огромно значение, тъй като поставя край на дългогодишните спорове за произхода на Самуил. „Нашата южна съседка ни върна нашия цар, с което се слага точка на спекулациите кой е Самуил“, допълни тя.
