Новите изчисления на КНСБ за така наречената малка потребителска кошница показват колко сериозна част от семейния бюджет отива само за прехрана и гориво. Оказва се, че българските домакинства дават около една трета от приходите си за най-необходимите продукти, докато средното ниво за Европейския съюз е едва около 16 процента.
Самата кошница, съдържаща 20 основни стоки плюс гориво, вече струва 61,82 евро.
С една минимална работна заплата тя може да бъде купена близо десет пъти, което поставя страната ни в доста по-различна позиция спрямо западноевропейски държави като Германия и Нидерландия например, където покупателната способност позволява същото количество стоки да се вземе над 30 пъти.
Голяма болка за потребителите остава огромната ножица между цените на едро и тези на рафтовете в магазините. Според синдикатите при брашното разликата достига около 60 процента, докато при краставиците скокът е двоен и троен – до около 150 процента.
На годишна база цялата кошница е поскъпнала с почти 9 процента, което означава, че същите основни продукти излизат с около 5 евро по-скъпо спрямо предходната година.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира пред медиите, че някои стоки продължават да показват напълно необясними скокове. По думите му това не е свързано пряко с въвеждането на еврото, а по-скоро с външни фактори и спекулативни елементи по веригата.
От своя страна Станислав Попдончев от Българската стопанска камара отбелязва, че търговията с храни у нас се движи в условия на сериозна конкуренция.
Според него при сравненията с други държави трябва да се гледа не само крайната цена на стоките, а цялостната икономическа среда, доходите и данъчните условия, като същевременно изрази и резерви към идеите за нови облагания на печалбите на бизнеса.
Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания допълва, че само за месец цените са се вдигнали с нови 0,7 процента. Макар този процент да изглежда малък на хартия, хората го усещат много по-болезнено, защото парите им отиват основно за най-необходимите неща.
Годишните сравнения също показват сериозни ръстове – доматите и краставиците например бележат скок съответно с близо 50 и 56 процента.
Във време, когато горивата и енергоносителите продължават да тежат на себестойността на продукцията, експертите отчитат и липсата на достатъчно работещи механизми срещу нелоялните търговски практики у нас.Blitz.bg
