Още през 2015 година директорът на музея д-р Чавдар Ангелов алармира за тежкото състояние на конструкцията, а през пролетта на 2020 година от фасадата започнаха да падат каменни блокове заради влагата и времето
Фрази като „Еничари разрушават Шипка“ заляха социалните мрежи само за броени часове, създавайки усещането, че багери и тежки машини са тръгнали да сриват една от най-големите български светини. Кадри от строителните площадки, емоционални призиви за защита и остри политически коментари се разпространяват с главоломна скорост във Фейсбук. Действителността обаче е съвсем различна – далеч по-прозаична, макар и съпътствана от сериозни въпроси към държавните институции.
На историческия връх тече дълго чакана и задължителна консервация и реставрация на Паметника на свободата.
Истинският дебат днес вече не е дали монументът има нужда от намеса, а как точно ще изглежда след нея, защо ще остане недостъпен толкова дълго и защо обществото научава ключовите детайли на парче
Строителните дейности бяха официално открити в началото на септември, а Националният парк-музей затвори вратите си за посетители до есента на 2029 година.
Самите работни процеси са разчетени за малко над 600 календарни дни, но заради свирепите метеорологични условия на върха те могат да се извършват само в активния строителен сезон между април и октомври, което естествено разтяга ремонта в рамките на три години.
Монтирането на масивно фасадно скеле пък допълнително нагнетява напрежението и предоставя зрелищен визуален материал за тревожни публикации.
Официален проект за събаряне на кулата или унищожаване на костницата категорично няма. Напротив, целта е спасяването и укрепването на монумента.
Предвидено е разкриване на автентичния каменен градеж от сив доломит, както и връщане на вътрешността към по-автентичния ѝ и суров вид.
Новата постоянна експозиция ще бъде разположена на шест от етажите, като тя ще предложи модерни витрини, аудиогидове, мултимедия с QR кодове, както и достъпна среда за хора с увреждания. Първото ниво с костницата обаче остава непокътнато.
Необходимостта от ремонт не се ражда днес. Още през 2015 година директорът на музея д-р Чавдар Ангелов алармира за тежкото състояние на конструкцията, а през пролетта на 2020 година от фасадата започнаха да падат каменни блокове заради влагата и времето.
За близо стогодишната си история паметникът е преминал през едва един основен ремонт през 80-те години.
Днешният взрив от емоции в интернет се дължи на комбинация от чувствителната тема за националните символи, гледката на строителните ограждения и наближаващия политически сезон.
Когато исторически обект бъде обграден от скелета, а вътре започне демонтаж на стари елементи, една снимка без контекст лесно се превръща в оръжие за фалшиви новини и паника.
