Е-магазините вече трябва да осигурят видима функция „Откажете се от договора“, но потребителят трябва предварително да провери кой плаща обратната доставка
Новият бутон за отказ от онлайн покупка улеснява потребителите, но не означава автоматично безплатно връщане на стоката. В общия случай куриерските разходи за изпращането ѝ обратно до търговеца са за сметка на клиента, напомнят от „Ние, потребителите“. Изключение има, ако електронният магазин предварително не е информирал купувача за този разход или изрично е поел задължението да го заплати. Затова основателят на онлайн платформата Габриела Руменова съветва условията за отказ да бъдат прочетени още преди натискането на бутона за поръчка.
Промените в Закона за защита на потребителите, обнародвани в „Държавен вестник“ на 24 септември, въвеждат нова функция при договорите, сключвани през онлайн интерфейс. Тя трябва да бъде обозначена с „Откажете се от договора тук“ или друг също толкова ясен текст и да е видима и леснодостъпна през целия срок, в който клиентът има право да се откаже. След подаването на заявлението търговецът трябва да изпрати потвърждение на траен носител без неоправдано забавяне, но не по-късно от края на работния ден.
Основното правило не се променя – при повечето онлайн покупки потребителят разполага с 14 дни, в които може да се откаже без да посочва причина. След уведомяването той има още до 14 дни, за да изпрати стоката обратно, когато търговецът не е предложил сам да я прибере. Важно е обаче да се прави разлика между първоначалната доставка и обратния куриер. Търговецът възстановява платената цена и разхода за стандартната доставка, но не е длъжен да покрива по-скъп начин на доставка, избран изрично от клиента.
Обратният транспорт най-често остава за сметка на купувача. За да важи това правило, търговецът трябва още преди сключването на договора да е посочил ясно условията и евентуалните разходи. Ако стоката е толкова голяма или специфична, че не може да бъде върната по обичаен пощенски или куриерски начин, клиентът трябва да бъде информиран и какъв приблизителен разход може да възникне. Тежестта да докаже, че информацията е предоставена навреме, е на търговеца.
Специално внимание е необходимо и когато човек направи поръчка, но реши да се откаже още преди пратката да бъде доставена. Ако при финализирането е имало ясен бутон, че поръчката води до задължение за плащане, договорът вече може да обвързва страните и да възникнат разходи по връщането. Ако обаче търговецът не е изпълнил законовото изискване за недвусмислено обозначение на задължението за плащане, законът предвижда потребителят да не е обвързан от договора или поръчката.
Габриела Руменова обръща внимание, че правото на отказ не трябва да се възприема като напълно безплатен пробен период. Потребителят получава възможност да прецени продукта така, както би го направил във физически магазин, но това не премахва всички възможни разходи. От „Ние, потребителите“ препоръчват преди поръчка да се проверят размерите, цветовете, характеристиките, условията за доставка и връщане, както и дали действително има намерение стоката да бъде задържана. Новият подкаст епизод на платформата разглежда именно практическите рискове при използването на функцията за отказ:
