Бившият депутат от ПП-ДБ Явор Божанков направи хирургически точен анализ на изводите от изтеклата експертиза по трагедията „Петрохан“, завършила с шест трупа през зимата.
И отправи немислими за демократичната общност досега изводи на база на събраните парченца от пъзела, а именно – че и тя (демократичната общност – б.р.) не е имунизирана от лъжата, нито е защитена от капаните на конспиративните теории – поведение, присъщо далеч повече на русофилите. Божанков дори признава, че всъщност немалка част от населението е попаднало в порочна психологическа зависимост от казуса, причинен просто от един „харизматичен и интелигентен психопат“, като визира конкретно Ивайло Калушев.
Нещо повече, Божанков смята, че в частност и кметът на София Васил Терзиев, и бившият екоминистър Борислав Сандов, и родителите и близките на жертвите на Калушев всъщност все още се намират в лапите на тази опасна хипноза.
Ето я цялата дисекция на Божанков:
„Петрохан. Инструкции за употреба.
Фактите и истината имат все по-малко значение. Всеки „сам си преценя“ и най-вече – всеки сам моделира обективната действителност така, че да се впише в собствените му вярвания.
От институционална гледна точка „Петрохан“ е еманация на държавния сектор. Дядото на непълнолетно момче (Леон Варсано – б.р.) подава сигнал. По-късно се отказва от сигнала си. Какво обичат най-много в администрацията? Да прекратят нещо. Да препратят по компетентност. Така ГДБОП и ДАНС и прокуратурата са получили информация, а материалите са пренасочени по компетентност до „Закрила на детето“. Те посещават хижата. Беседват. Не откриват нередности.
Работата е „свършена“. А можеха ли, при все че сигналите са оттеглени, да продължат? Защото става дума за сексуално насилие и са въвлечени непълнолетни? Можели са. 200% са можели и е трябвало да го направят.
И ако бяха – днес това нямаше да завърши така. Категорично. Това е първият важен извод. Извън съмнение е било предотвратимо и е имало повече от един сигнал за случващото се там. Следва да се запитаме – ще се преследва ли този въпрос и ще се стигне ли до отговорност? До реформи?
Подписаното споразумение между МОСВ и групата на Калушев е порочно. Всяко споразумение, което дава правомощия и реална власт някому, минава през ресорните дирекции в МОСВ. Те затова са там. Съгласуват го за целесъобразност и законосъобразност. Преценяват ефекта и причините, които налагат подписването. Правната дирекция дава становище, друга дирекция – според компетентността си. Накрая министърът преценява и полага подпис.
Божанков пряко вини Сандов за политически наивитет
Споразумението с Калушев не е съгласувано с нито една дирекция в МОСВ. В деловодната система липсва оригинал на споразумението. По същество – то дава право на НПО да упражнява мониторинг и контрол във ВСИЧКИ защитени зони. Това е 34% от територията на България. Тридесет и четири процента.
Няма закон, който позволява орган на държавна власт да делегира това на неправителствена организация. И всеки юрист щеше да го каже, ако беше попитан.
Допускам е, че нито Сандов (Борислав Сандов, министър на околната среда по това време – б.р.), нито друг е правил „чадър“ или пък е подкрепял криминални деяния, за които не е имало теоретичен шанс да знае в онзи момент.
Тези хора са тежко манипулирани и завъртяни от харизматичен и интелигентен психопат.
Но в тази беда попадат, защото упражняват държавната власт като НПО. А държавното управление не е кръжок. Простете за тежките думи.
В нашата парламентарна група имаше истински експерти, но бързо ги забравихме – като Александър Дунчев. Дунчев гореше в опазването на горите, както никой друг. Беше физически нападнат от един от лидерите на ПП, защото извади наяве далавери в собственото ни управление.
А ние, които знаем какво се случи, някак го преглътнахме. И продължихме напред без него, все едно нищо не е станало. Първото нещо, което направих, когато чух за споразумението, беше да говоря с доказани експерти, като този колега с десетилетия история, познат и с авторитет в средите на опазването на природата.
Уверих се, че подобно споразумение е химера дори за най-доказаните природозащитници. Че групата на Калушев няма репутация, доказан опит и следователно – основание дори да се мисли държавата да им делегира подобна власт и правомощия. Оставяме настрана, че е противозаконно.
Дебело подчертавам: това са системни слабости, които човек може да разбере само ако ги познава професионално и в дълбочина. Отвън приличат на злонамереност. На нещо по-дълбоко, мрачно и зло.
Случаят не е такъв. Става дума за банална некадърност и липса на професионализъм. Системна. А в крайна сметка това има цена, която се плаща днес.
От човешка гледна точка всичко това е драматично. Родители с отвлечени деца твърдяха, че имат пълно доверие на Калушев и продължиха да го имат след смъртта на собствените си деца. Родители обвиниха мъртвите си дечица за моралното убийство на Калушев. А в целия процес и при всеки опит на държавни органи да разследват – срещат категоричен отпор именно от родителите. Като родител умът ми е безсилен, речникът – беден.
Извън институционалните въпроси е важно да се обърнем към себе си. Хиляди пъти съм отправял окритика към „копейките“. Защото вярват в заговори. Лъже ги ЕЦБ. Лъже ги Урсула. БНБ е в заговор. Хиляди експерти, администратори и институции са в конспирация срещу тях. Срещу левчето им, половата им неприкосновеност или здравето им.
Случаят показва, че ние не сме имунизирани срещу това. Допускаме и дори вярваме, че стотици вещи лица, криминолози, редови полицаи, следователи, патолози, лекари и експерти – всички институции – са в конспирация, която цели да прикрие истината. А теориите каква е истината, която се прикрива, отиват до границите на абсурда и отвъд.
Този процес е донякъде разбираем. С нелегитимен главен прокурор, активисти като Слави Трифонов, трибуна като ПИК, „ случайно изтекли документи“ и очевиден опит да се демонизират отделни хора – жертва на тази война пада първо истината. После доверието в институциите. И най-сетне – човещината между човеците.
И тук невинни не се виждат. Всички съучастваме в разграждането на обществената тъкан. А произнасянето на очевидната истина – става дума за най-тежкия криминален случай в новата ни история, за педофил, изкусен измамник и хладнокръвен убиец – влече огромно напрежение.
Истината стана оръжие, което всеки употребява според целите си. Едни я използват за политически атаки срещу кмета на София в стремежа си да му вземат властта на задаващите се избори.
И Терзиев ли още е зашеметен от хипнозите на Калушев?Да, кметът на София стана първият кмет в историята на България, който е атакуван не защото е ощетил местната хазна. Не защото е откраднал. Не защото е взел. А защото е дал. По-точно – дарил. Собствени средства.
Тези, които опитват да демонизират всеки демократ, симпатизант на партия или, условно казано, представител на демократичната общност като педофил – те не просто дехуманизират политически опонент. Дехуманизират човек. Сънародник. Съотечественик. Защото по друг повод и причина не са съгласни с него.
И това никога не е свършвало добре. Накрая всички живеем в токсично блато от омраза.
Злонамерената атака срещу нас обаче не е индулгенция за системните ни грешки в упражняването на държавната власт, които в случая и без умисъл са нанесли вреди. Ако си затворим очите за това, рискуваме да се самоизолираме в балон на безгрешност и самодостатъчност. Балон в който сме жертви. На мафията. В противен случай отново ще цъкаме с език, когато дойдат избори и установим, че извън този балон системните ни слабости са очевидни за всички. Освен за нас самите.
А всеки българин – и копейки, и демократи, и аполитични – всички, вярвам, желаем:
– качествено образование, което не позволява учебно заведение фиктивно да води ученици, които не го посещават;
– ГДБОП, ДАНС и прокуратура, които не прекратяват сигнал за сексуално насилие над дете;
– здраво семейство като градивна единица на обществото, което не обича палачите на децата си повече от живота на собствените си рожби. Това е патология;
– да бъдем част от общество, в което истината не се използва като оръжие, а като хоросан, който свързва всички в градежа на модерно общество. В което човешкият живот е висша ценност.
Раните от „Петрохан“ няма да заздравеят дълго време. Бог да прости децата, които загубиха живота си. Можем да употребим това, за да нападаме. Да дехуманизираме. Да мразим. С политически цели. С електорални или други мотиви.
А можем да направим друго. Да анализираме всичко, което доведе до тук. И да променим институциите си. Държавата си. Себе си. За да не се случи това отново. На никое дете. Никога.
