Разликата между доходите от труд и пенсиите в България остава значителна, а в следващите години дистанцията може да се увеличи още повече. Причината е добре позната – броят на хората в трудоспособна възраст намалява, докато пенсионерите стават все повече.
Тази тенденция поставя сериозен въпрос пред бъдещите пенсионери: доколко доходите им след края на трудовия път ще бъдат достатъчни, за да запазят досегашния си стандарт на живот?
Какво показва коефициентът на заместване
Един от ключовите показатели за отговора на този въпрос е коефициентът на заместване. Той измерва каква част от трудовия доход се запазва след пенсиониране и е сред основните показатели за това доколко пенсионната система може да осигури адекватен доход на хората, които напускат пазара на труда.
„Коефициентът на заместване е един от най-важните показатели, който определя до каква степен пенсионната система, така както е структурирана, може да предпази от бедност хората, които напускат пазара на труда“, обяснява пред БНТ университетският преподавател доц. Жеко Милев.
През последните години показателят в България се подобрява. Сред факторите за това са значителното увеличение на минималната пенсия и ръстът на средната пенсия с около 70%.
При човек със среден доход и пълен трудов стаж прогнозният брутен коефициент на заместване у нас достига 58,5%. За сравнение, средното равнище за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е около 52%.
Дългосрочната цел е доходът след пенсиониране да достига приблизително 80% от възнаграждението, което човек е получавал преди да напусне пазара на труда.
Демографията може да обърне тенденцията
Въпреки сегашното повишение на показателя експертите предупреждават, че през следващите години коефициентът на заместване може отново да започне да намалява.
Основният риск идва от демографската картина. Работещите ще стават по-малко, докато броят на пенсионерите ще продължи да нараства. Това означава все по-голям натиск върху пенсионната система и върху хората, които я финансират чрез осигуровките си.
Допълнително натоварване създава и ранното пенсиониране.
„Трябва значително да ограничим ранното пенсиониране. Има хора, които се пенсионират на 45-50 години, получават сравнително добра пенсия и след това продължават да работят още 15-20 години. При тях заместващият доход със сигурност е доста висок“, коментира икономистът Румен Гълъбинов.
По-дълъг трудов живот и по-високи осигуровки?
Според експертите запазването на жизнения стандарт след пенсиониране няма да зависи от една-единствена мярка. Необходимо е съчетание от по-високи реални доходи, по-дълъг трудов живот и промени във финансирането на пенсионната система.
„Трябва да се повишават възрастта и изискванията за стаж, както и реалните средни доходи. Вероятно ще се наложи да бъде увеличена и пенсионната вноска, която се плаща всеки месец“, посочва Гълъбинов.
Тези промени обаче биха засегнали пряко както работещите, така и работодателите, което прави пенсионната реформа едно от най-чувствителните икономически и социални предизвикателства.
Допълнителното пенсионно осигуряване става все по-важно
Доц. Жеко Милев поставя акцент и върху развитието на допълнителното пенсионно осигуряване. Според него по-сериозната роля на капиталовите стълбове може да помогне за постигането на по-устойчива пенсионна система и по-висок доход след пенсиониране.
„За да имаме устойчива пенсионна система и по-висок коефициент на заместване, би следвало да подкрепим по-сериозно капиталовите стълбове“, заявява той.
Очакванията са въвеждането на мултифондовия модел да даде възможност пенсионните спестявания да се управляват по-гъвкаво в зависимост от възрастта на осигурените и времето, което им остава до пенсиониране.
На този фон експертите препоръчват хората, които имат такава възможност, да не разчитат единствено на държавната пенсия. Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и личните спестявания могат да се окажат важна част от дохода в годините след края на трудовия път.
Днешният размер на пенсията е само моментна снимка. Истинското предизвикателство е какъв доход ще осигурява системата на хората, които ще се пенсионират след 10, 20 или 30 години – в общество с по-малко работещи и все повече пенсионери.
