Самоубилият се полицай Петко Атанасчиков ще бъде погребан в четвъртък в родното му село Садово в Благоевградско. 28-годишният служител на охранителна полиция в СДВР се самоуби преди седмица в апартамента си в София. Той стана известен със снимка, обиколила социалните мрежи, на която се плези на протестиращите в края на миналата година в София.
Хората от Садово призоваха всички, които искат да си вземат последно „Сбогом“ с Петко, да отидат в 12:00 часа на гробищата.
Петко Атанасчиков беше намерен мъртъв в жилището си на 10 септември. Негови роднини са го търсили по телефона, но той дълго време не е отговарял. Тогава отишли до дома му и го открили мъртъв. Той се е застрелял със служебното си оръжие.
Полицаят стана известен със снимка от охраната на протестите в края на ноември в София, на която се е изплезил. Тогава в социалните мрежи срещу него се избълваха стотици обвинения в непрофесионализъм, липса на дисциплина, поведение на гамен, неподходящо за служител на реда и други негативни коментари. Този хейт му се е отразил крайно негативно и служителят е изпаднал в депресия.
Няколко дни по-късно, на 6 декември 2025 г. той обяснява във фейсбук поведението си от онази вечер. Аз съм Петко Атанасчиков, искам да заявя следното, че в продължение на повече от 3 часа, докато съм изпълнявал служебните си задължения да охранявам Народното събрание и периметъра в района на бул. „Дондуков“, съм бил постоянно обиждан и квалифициран с унизителни епитети от протестиращи младежи с качулки.
Нервите ми не издържали, когато един от криещите лицата си провокатори скъсал умишлено пагона ми на лявото рамо на униформата ми, а други метнали бомбички по мои колеги, един от които бил откаран в болница за преглед. Това наложило употребата на лютив спрей, за да бъде разпръсната агресивната група от протестиращи. Аз съм Петко Атанасчиков признавам, че съм виновен – не е трябвало да се плезя, но адреналинът и нервите ми дошли в повече.“
Последната му публикация във фейсбук е от 10 август, когато е снимал кола в Петрич.
На 16 април пък е пуснал лаконичното: „Ех, братя, загубих вече надежда, че някога ще прозрете социалното лицемерие на политиците!“
През февруари е споделил за случка с ромка, представила се за врачка. „Дълго време не бях споделял нищо — имах нужда да подредя мислите си. По Коледа по работа се озовах в Люлин. Докато с колегите чакахме пред един вход, до мен се приближи стара циганка и прошепна: „Трябва да напуснеш работа. Божията майка ще ти каже какво да правиш.“ После изчезна. След протестите и натиска върху мен бях загубил себе си. Думите ѝ звучаха като глупости, но ме улучиха в точния момент. Реших, че може би не трябва да напускам — а поне да си взема отпуск и да замина далеч за малко …“
