Остра реакция срещу вицепремиера Атанас Пеканов отправиха Сдружението на заведенията в България и Българската асоциация на заведенията заради критиките му към туристическия и ресторантьорския сектор за поскъпването на услугите. От бранша отхвърлят тезата, че заведенията могат просто да намалят цените, и настояват за нов разговор за данъчната тежест и разходите, които бизнесът поема.
Повод за позицията станаха коментари на Пеканов в ефира на „Събуди се“. Той определи туристическия сектор като един от тези с най-сериозно увеличение на цените през юли и август и заяви, че според него част от бизнеса се е възползвал от процеса по въвеждането на еврото.
„Това са решения, които са взети от български търговци. И там аз смятам, че те не постъпиха правилно“, коментира вицепремиерът.
Пеканов даде за пример разликата в стандарта на живот между България и Австрия, като посочи, че според него не е нормално цените в ресторант във Виена и в София да бъдат сходни при значително различен стандарт на живот.
По думите му подобна ценова политика може да се отрази негативно върху конкурентоспособността на българския туризъм. Той предупреди, че ако цените у нас се доближат до тези в Испания и Италия, част от чуждестранните туристи могат да започнат да преосмислят избора си.
Вицепремиерът беше категоричен и че правителството не възнамерява да намалява ДДС за туристическия сектор.
Именно по този въпрос ресторантьорските организации влязоха в остър спор с Пеканов. От бранша посочват, че сравняването на цените в заведенията в София и Виена само по стойността на сметката не дава реална представа за условията, при които работят предприятията.
Според тях при подобно сравнение трябва да се вземат предвид данъчната тежест, покупателната способност, разходите за труд, наемите, цените на електроенергията и доставките, както и административната среда.
„Да сравняваш сметка в ресторант във Виена и София, без да сравниш данъчна тежест, покупателна способност, разходи за труд, наеми, енергия, доставки и административна среда, не е икономически анализ“, заявяват от двете организации.
Ресторантьорите обръщат внимание и на факта, че от 2025 г. секторът отново работи при стандартната ставка на ДДС от 20%. По думите им това е един от факторите, които трябва да бъдат включени в разговора за крайните цени.
От бранша посочват още поскъпването на основните суровини, енергията и труда, както и постоянните трудности при намирането и задържането на квалифицирани служители.
„Цените не се определят от нечий каприз. Те са резултат от реални разходи“, подчертават ресторантьорските организации.
В позицията си те отправят и остри въпроси към Пеканов относно опита му в управлението на ресторантьорски бизнес. Организациите признават неговия академичен и институционален опит, но подчертават, че той се различава от ежедневното управление на заведение, при което предприемачите трябва да поемат разходи за заплати, осигуровки, наеми, доставки и сметки, независимо от сезона.
От бранша питат колко ресторанта е управлявал вицепремиерът, колко служители е наемал и колко пъти е поемал отговорността за загуби през слаб сезон.
Според ресторантьорите секторът няма нужда от критики и „лекции“, а от реален диалог за условията, при които работи.
Основното им искане остава връщането на намалената ставка на ДДС за ресторантьорството. Те смятат, че ако държавата действително иска по-ниски цени за потребителите, трябва да предприеме мерки за намаляване на данъчната тежест върху бизнеса.
„Ако някой наистина иска по-ниски цени за клиентите, първата стъпка е ясна: намален ДДС за ресторантьорския сектор“, заявяват от бранша.
Позицията на ресторантьорите влиза в директен конфликт с тази на Пеканов. Вицепремиерът не подкрепя намаляването на ставката и припомня данъчните облекчения, предоставени на бизнеса по време на пандемията от COVID-19.
Според него поскъпването на услугите в някои заведения не може да бъде обяснено единствено с увеличаването на разходите. От ресторантьорските организации обаче настояват, че вместо отговорността за по-високите цени да бъде прехвърляна изцяло върху бизнеса, трябва да бъде обсъдена цялостната икономическа и данъчна среда, в която секторът работи.
