Стотици се стекоха в Рупите на 11 август, за да почетат паметта на пророчицата – Баба Ванга, помогнала на хиляди хора в тежки житейски моменти. Тези, които са успели да се докоснат до Ванга, продължават да разказват за нея и феноменалните ѝ способности.
Легендарната треньорка Нешка Робева беше сред най-близките ѝ хора. Тя говори пред „Ретро“ за силата на пратеници като Ванга и сподели какви са били страховете ѝ за България.
– Госпожо Робева, навършиха се 30 години от смъртта на Ванга, вие ходихте ли на Рупите за помена?
– Да. За тридесети път. По-скоро отивам, за да се докосна отново до това, което Тя остави като завещание към нас.
– Коя беше Ванга?
– Коя беше Ванга?! За мен? За България? За света? На подобен въпрос не може да се отговори в едно интервю. За съжаление, хората, които бяхме до Ванга, оставаме все по-малко. Преди Ванга е бил Петър Дънов, Нострадамус, Сен Жермен, Едгар Кейси… Можем да ги наречем големите учители – изпратени да възпират двуногите от самоунищожение, да им напомнят, че не са господарите, че има над тях Сили или Бог или Богове, но поведението им (на двуногите организми) се наблюдава и всеки ще отговаря в един момент за действието или бездействието си… Сложно е.
За безверниците – невъзможно да проникнат в същността на пратеници като Ванга.
– С какво най-много ни липсва тя днес, в бездуховните и размирни времена, в които живеем?
– С нищо. Тя бе пестелива в приказките си. Говореше пред хора, които бяха отворени към необятните знания, които притежаваше. Който искаше да чуе, го правеше и разбираше посланията ѝ. За съжаление, това не бяха хора, които можеха да повлияят на политиците. Особено на сегашните, които са вторачени в коремчетата си и по-далеко от тях не са в състояние да видят. Какво можеше да помогне Ванга? И все пак… Може би има надежда.
– За какво страдаше най-много тя, какво не ѝ даваше мира?
– За България! За българите. И за приятелите си. Помня последните ѝ думи към нас – неколцината, които безпрекословно ѝ вярвахме, почитахме и истински обичахме: „Бедните ми приятели, на кого ви оставям“. Тя ни жалеше.
– Ванга е казвала: „Ке страда България, оти сме безверници“. Дали обаче е допускала докъде ще стигнем? Какво виждаше тя за бъдещето на България?
– Знаете ли, винаги ме учудва поведението на хората и най-вече подобни въпроси. Е, добре, дори да го кажа, да го повторя за сетен път, това ще промени ли нещо? Ако кажа, че ще я има България, това с какво ще промени българина? Ще го хване за ушите и ще го извади от апатията, ще го измъкне от кръчмата, бара, бардака? Ще го накара да разбере това, което всички знаем като народна мъдрост – „Помогни си сам, та и Бог да ти помогне“? Освен че сме безверници, сме мързеливи, завистливи и крадливи. И винаги е било така, за съжаление! Можем да бъдем и други – всичко зависи не от предсказанията на Ванга, а от нашето лично участие в процесите, в живота на държавата ни… Да, остра съм в изказването си…
– Много от предишните властници са се допитвали до Ванга. А какво би казала тя на днешните политици?
– Мисля, че нищо. Тя знаеше за какво идват и какво искат да чуят. Тя ги виждаше в истинската им същност. Познавах политици от миналото, за които тя съжаляваше, че не управляват България. Между тях бяха Александър Лилов, Людмила Живкова и някои други.
– Бихте ли разказали най-ярките си спомени от срещите с пророчицата?
– Много са. И всеки спомен, който се появява, е ярък. Все пак един ми е особено мил. Бях се подготвила в един момент да замина някъде навън. Винаги съм имала много и съблазнителни предложения. Тогава не ставаше дума за пари, причините бяха най-вече политически. Споделих с Ванга намерението си, отговорът ѝ беше: „Аааа – не! Не! Тебе България те не пуща!“. Това е споменът, който още ме държи будна…
– Вие и Светлин Русев бяхте сред най-близките ѝ хора. Защо според вас бяхте сред тези „избрани“?
– За Светлин – разбирам. За себе си винаги съм се чудила. Пред Ванга винаги съм се чувствала като ученичка.
– Споделяла ли е пред вас Ванга за събития, които и до днес са обвити в мистерия – например за смъртта на Людмила Живкова, предсказала ли я е – около това още има спекулации?
– Това, което пред мен е казала, е, че не ѝ е било съобщено, не ѝ е било дадено да знае за смъртта на Людмила. В друг разговор спомена, че Иван (съпругът на Людмила) знае. Не съм разпитвала. Ванга обичаше Людмила и си спомням думите ѝ, че един ден българите ще разберат какво е направила Людмила за България пред света.
– Какво би казала тя за днешна България, раздирана от разделение, омраза, а наскоро – потресена и от зловещото убийство, извършено от деца садисти в Пловдив?
– Ванга казваше: „Децата са невинни“. Казваше, че Антихрист е на земята. Че влиза във всеки дом, че брат брата убива… Син – баща. Че извънземни се вселяват в невинни души и ги правят престъпници…
– Вие самата как си обяснявате трагедията, довела до зверското убийство в Пловдив, как се стигна дотук?
– По-мъдрият от мен българин казва: „Като се обърне колата – пътища много“. Сега ли се питаме „защо?“ и „накъде?“. Ние всички, до един възрастни, сме виновни! Всички! С нашите действия и бездействия, с нашите
приказки или мълчание. Колко е тъжно, че се опитваме да прехвърлим вината върху гърбовете на едни деца…
– Според вас какво трябва да е адекватното наказание за арестуваните тийнейджъри садисти?
– Да се търси, на първо място, отговорност от тези, които съсипаха българското училище. От мръсните ни тъпи и продажни политици, които, поддаквайки на западните си колеги, крещяха и продължават да го правят, за „правата на децата“? Какви права, бе, хора? Какво разбира едно дете от права, когато никога и никой не му е споменавал, че преди права има задължения? Отговорности! Това е въпрос, който ме изкарва извън нерви.
Не разбира ли нашият народ, че те вече са осъдени? За тези деца живот няма и няма да има. Затворът или ще ги смаже, или ще ги направи истински престъпници. Но най-тъжното е, че тази трагедия се премята без прекъсване и обслужва политиците – истинските садисти и унищожители на българските деца. А без деца няма бъдеще за нито една държава…
