Електроенергийните системи в Югоизточна Европа преминават през историческа промяна, след като данните от август 2026 г. отчитат абсолютен рекорд в лятното потребление на ток, което вече трайно изпреварва традиционните зимни пикове.
Анализът на Хърватския оператор на преносната система (HOPS) и Хърватската електрическа компания (HEP) потвърждава засилващия се нов сезонен модел – горещите лета, климатичните промени, масовото навлизане на охладителна техника и интензивният туристически сезон изцяло стопиха историческото превъзходство на зимните сметки за отопление.
Инфарктният час: Защо критичният пик настъпва в 21:00 часа?
Статистиката показва абсолютен почасов рекорд от 3400,5 MWh за август 2026 г., за разлика от миналите зимни максимуми, които са се движили около 3052 – 3264 MWh. Натоварването на мрежата достига своите критични пределни стойности редовно в интервала между 20:00 и 22:00 часа вечерта.
Причината за този феномен е съчетание от няколко фактора:
Отпадане на слънчевото производство: През деня фотоволтаичните централи (ВЕИ) успяват да покрият по-голямата част от консумацията. С настъпването на залеза обаче слънчевото производство спира рязко.
Непрекъсната работа на климатиците: В 21:00 часа температурите остават високи, а напечените сгради продължават да отдават топлина, което налага климатичните инсталации в домовете, хотелите и ресторантите да работят на пълна мощност.
Туристически натиск: В курортните зони по крайбрежието съотношението между лятното и зимното потребление достига драстични нива от 5:1 заради временния наплив от посетители.
Прогноза на IEA: Охлаждането е най-бързо растящият консуматор
Според анализите на Международната агенция по енергетика (IEA) охлаждането е най-бързо развиващият се източник на енергийно търсене в сградния фонд в световен мащаб с прогнозиран годишен ръст от близо 4% до 2035 г.
Докато в САЩ и Азия климатиците отдавна са масови, в Европа към момента едва около 20% от домакинствата разполагат с такива уреди. Това очертава огромния потенциал за по-нататъшен скок в лятната консумация на ток през следващите години. Дори в страни като Франция, където климатизацията не е толкова разпространена, по време на горещите вълни вечерното потребление скача с 25% над нормалното.
Какво е решението: Батерии и ПАВЕЦ за вечерния дефицит
Към началото на 2026 г. инсталираната мощност от фотоволтаици в Хърватия вече достига около 1500 MW, изпреварвайки вятърните централи. Тъй като слънцето „залязва“ точно когато потреблението скача, от ключова стратегическа важност стават съоръженията за съхранение на енергия.
Държавните енергийни дружества вече инвестират активно в два основни модела за балансиране:
- Проекти за батерийни системи: Инсталиране на мащабни батерии към соларни паркове (като новата централа „Корлат“ с мощност 99 MWp), които да събират евтин ток по обед и да го отдават в мрежата по време на вечерния пик.
- Помпено-акумулиращи ВЕЦ (ПАВЕЦ): Вдигане на вода към горните водоеми през деня с по-евтина зелена енергия и пускането ѝ през турбините вечер за покриване на пиковите товари.
Въпреки че летните рекорди чупят досегашните постижения, експертите отбелязват, че за първите седем месеца на 2026 г. общото потребление бележи умерен ръст от 1% на годишна база. Товарът през януари обаче е нараснал със 7,7%, което показва, че макар лятото да поставя новите пикови рекорди, зимните месеци все още запазват своята стратегическа тежест за енергийния баланс.
