Приходите растат с над 11%, но държавата е похарчила 28,5 млрд. евро за първите седем месеца на годината
Държавната хазна приключва първите седем месеца на 2026 г. с дефицит от 2,201 млрд. евро, или 1,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт, показват окончателните данни на Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната фискална програма. Между януари и края на юли държавата е събрала 26,347 млрд. евро, но разходите вече достигат 28,549 млрд. евро. Приходната част се движи нагоре с 11,2% спрямо същия период на миналата година, докато сериозен натиск върху бюджета оказват пенсиите, възнагражденията, здравните плащания и инвестиционните разходи. Данните показват и подобрение спрямо края на юни, когато дефицитът беше 2,416 млрд. евро.
Най-стабилният източник на средства в хазната остават данъците и осигурителните вноски. За седемте месеца от тях са постъпили 21,076 млрд. евро, което представлява 54,8% от планираното за цялата година и 80% от всички приходи по КФП. Спрямо същия период на 2025 г. данъчно-осигурителните постъпления са нараснали с 1,753 млрд. евро, или 9,1%. Неданъчните приходи вървят в обратна посока и намаляват с 443,6 млн. евро до 3,084 млрд. евро, като Министерството на финансите свързва спада основно с по-ниските дивиденти от държавните предприятия.
Сериозен принос за приходите през юли идва от Европейския съюз. Помощите и даренията достигат 2,187 млрд. евро и са с 1,336 млрд. евро повече спрямо първите седем месеца на миналата година. Само през юли Европейската комисия преведе на България 896,1 млн. евро по четвъртото искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Именно това постъпление помогна дефицитът да се свие спрямо отчетеното месец по-рано ниво.
От другата страна на сметката разходите продължават да растат. Към края на юли те са 28,549 млрд. евро срещу 25,890 млрд. евро година по-рано, което означава увеличение с близо 2,66 млрд. евро. Министерството на финансите посочва няколко основни причини – индексацията на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и 1 юли 2026 г., по-високата минимална работна заплата от началото на тази година и допълнителното увеличение на възнагражденията с натрупаната през 2025 г. инфлация. Ускорява се и инвестиционното харчене по Общинската инвестиционна програма и проектите от Плана за възстановяване.
Нелихвените разходи вече възлизат на 27,237 млрд. евро и са с 9,4% над отчетените година по-рано. От тях 24,125 млрд. евро са текущи разходи, а капиталовите плащания достигат 3,094 млрд. евро. Осезаемо се увеличава и цената на обслужването на държавните задължения – лихвените плащания са 649,7 млн. евро, което е със 261,7 млн. евро повече спрямо края на юли 2025 г. Така само за седем месеца вече са извършени 61,3% от планираните за цялата година лихвени плащания.
Фискалният резерв в края на юли достига 8,526 млрд. евро. От тази сума 8,040 млрд. евро са депозити на фискалния резерв в БНБ и търговски банки, а други 485,8 млн. евро представляват вземания от европейските фондове за сертифицирани разходи, аванси и други плащания. За сравнение, към края на юни резервът беше 6,882 млрд. евро, което показва осезаемо увеличение само за месец. Годишната бюджетна рамка за 2026 г. е изградена при планиран дефицит от 3% от БВП, а развитието на приходите и разходите през оставащите пет месеца ще определи доколко държавата ще се вмести в този разчет. Flagman.bg
