На 18 август православната църква отбелязва Успението на Св. Йоан (Иван) Рилски Чудотворец. Той е покровител на българския народ и основател на Рилския манастир и е един от най-почитаните български светци. Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски, е закрилник на всички българи, миньорите и лекарите.
Той се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма. Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър.
От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища.
Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий“ под самия връх Руен.
Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал дълго в манастира. Имал влечение към уединен живот.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си.
Там той основал манастир, който съществува вече 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.
Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето „завещание“ и починал самичък на 18 август 946 г. и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие по всяка вероятност съвпада с неговата канонизация. През 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно след 4 години.
От София — подир повече от 200-годишно пребиваване тук — българският цар Асен І, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново през 1195 г. А след като България била завоювана от турците (1393 г.), след 274 години пребиваване в Търново, монасите на обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., където те почиват и досега.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.
Флор и Лавър
На днешния ден църквата почита и паметта на мъчениците Флор и Лавър
Те били братя каменоделци-хрисияни, живели през II век в Илирия. Езичниците в съседната област решили да издигнат храм в чест на един от своите богове. Управителят на Илирия изпратил там двамата братя, които се славели като изкусни каменоделци.
Флор и Лавър започнали усърдно да работят, а заплата си раздавали на бедните. Те непрекъснато разказвали на езичниците за Исус Христос и за неговата саможертва. Много от тях приели християнската вяра.
Един ден синът на главния жрец наблюдавал работата на майсторите, когато камъче го ударило по окото. Баща му обвинил за случилото се двамата братя.Флор и Лавър взели при себе си детето. Цяла нощ се молили за него и на другия ден то започнало да гледа, както по-рано. Тогава самият езически жрец повярвал в Исус.
Броят на вярващите се увеличавал. Когато храмът бил готов, те се събрали около него, за да го посветят на Христос. Унищожили идолите и поставили в храма светия Кръст.
Като узнал за това, началникът на града заповядал да заловят всички участници и ги наказал със смърт. Флор и Лавър били жестоко измъчвани и след това хвърлени в пресъхнал кладенец и засипани с пръст. След много години мощите на мъчениците били намерени и пренесени в Цариград.Blitz.bg
