Не съм чувал за такова друго злочестие. За друг случай, в който добър човек да е търсил обич, да се е надявал, че ще я открие, и затова да е бил подведен от хора, които са го измамили, гаврили са се с него и накрая са го убили по особено грозен начин.“
С тези думи пловдивският митрополит Николай се обърна към опечалените по време на опелото на убития Георги Кузев. 37-годишният мъж беше изпратен днес в родния си град Кричим, а словото на владиката разплака близките му, предаде Евроком.
Георги Кузев беше убит в началото на август на Младежкия хълм в Пловдив. Според първоначалната информация той е станал жертва на група тийнейджъри, представящи се за „ловци на педофили„. Погребението му се състоя навръх рождения му ден.
„Във всичко това има нещо нечовешко. Трябва да ни накара да се замислим за причините за липсата на емпатия, за липсата на минимален страх от Бога и за загубата на каквото и да е уважение към човешката личност“, каза още митрополитът.
Според него животът на Георги е бил отрицание на всичко това.
„Опитвах се тези дни да си представя какво е било в душата на Георги. Бил е сирак. Чувствал се е самотен. Имал е нужда от съпричастност, от човек до себе си. Търсил я е, искал е да открие сродната си душа. Доверил се е, но вместо любов е намерил смъртта си“, заяви предстоятелят на Пловдивската епархия.
Владиката се обърна и директно към покойника:
„Георги, чедо, вярвам и съм убеден, че най-късно утре ти ще се изправиш пред Света Богородица. Няма нищо случайно, че те изпращаме в деня преди нейното Успение. Тя ще ти даде любов отвъд човешкия разум.“
Митрополит Николай призова убитият да се помоли за душите на родителите на своите убийци.
„На твоите насилници и на родителите им е отредено страдание, а на нас ни е отредено да се молим, да размишляваме и да се каем“, допълни той.
След службата траурната процесия се отправи към гробищния парк в Кричим. Сестрата на Георги, подкрепяна от роднини, не спря да плаче. Кметът на града Атанас Калчев също дойде, за да изпрати Георги Кузев. „Отиваш на място за почивка, чедо“, каза митрополит Николай над гроба, преди да хвърли пръст и да прелее с вино.
