Шест години след началото на пандемията от COVID-19 отново се поставят въпроси за произхода на вируса, а в центъра на разговора e доктор Антъни Фаучи, който оглави битката срещу COVID-19 в САЩ. Пред Американски сенат той отговорил на около 100 въпроса в рамките на три часа, позовавайки се на Петата поправка на американската конституция, за да не отговаря по същество. Темата коментира в предаването „Тази сутрин“ проф. Тодор Кантарджиев, микробиолог и бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
Успоредно с продължаващите в света спорове за произхода на COVID-10, беше поставен и въпросът дали това лято трябва да се притесняваме повече от комарите, кърлежите и инфекциите, които ни застрашават.
„Американският сенат покани Антъни Фаучи. На 100 въпроса в рамките на 3 часа той отговаряше по един и същи начин: „Позовавам се на Петата поправка, т.е. имам право да не говоря.“, разказа проф. Кантарджиев.„Смятам да се опитам да обясня на нашето общество какви са били въпросите, горе-долу какви са очакваните отговори и, разбира се, да кажа, че доктор Фаучи, който е на 85 години и ще стане на 86, дай Боже, не носи единствената отговорност“.
„На 29 юли беше проведено това изслушване в Сенатската комисия по вътрешна сигурност и правителствени дела. Беше поканен доктор Фаучи, на когото бяха зададени пет групи въпроси – около 100 въпроса от сенаторите. Сенаторите бяха много добре подготвени. Въпросите бяха поставени много професионално. След това изслушване той на всички въпроси се позовава на Петата поправка на Американската конституция, която ти позволява да мълчиш, ако това, което кажеш, може да те уличи. По този начин става малко тягостно, но да се върнем към въпросите“, посочи той.
„Първият въпрос, който се задава: институтът, който ръководеше доктор Фаучи — Институтът по алергии и инфекциозни болести — дали е финансирал изследвания в Ухан и в китайски лаборатории? Още преди 6 години се говореше, че има такава връзка — че финансово са били подпомагани лаборатории в Китай да работят с този тип вируси. Което, разбира се, само по себе си няма нищо лошо — намерението е било научно“, обясни Кантарджиев.
„Вторият въпрос обаче е по-деликатен: тези изследвания свързани ли са с манипулация на вируси, така че да станат по-опасни? Това е по-важният въпрос“, обясни той.
„Далече съм от мисълта, че това е правено нарочно, за да се създава биологично оръжие и да се предизвикват пандемии. Но големият, понякога нездрав научен интерес на някои учени може да доведе до подобни рискове“, посочи експертът.
