Убийството на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив не е изолиран акт на жестокост, а тревожен симптом за дълбока криза в обществото. Това написа в профила си в социалните мрежи пловдивският психолог Лучия Таскова.
По думите ѝ случилото се не е „неочаквано избухване на злото“, а „кървавият връх на айсберга“, който показва „метастазирала ерозия на човешкото“.
Според Таскова един от най-тревожните аспекти на случая е, че нападението е било заснето с мобилен телефон.
Най-страшният детайл от случилото се не е само самият побой, а фактът, че той е заснет на видео акцентира Лучия Таскова
Психологът обяснява, че подобно поведение е признак на тежка емоционална дисоциация. По думите ѝ екранът на телефона създава дистанция между извършителя и жертвата, като превръща реалното страдание в съдържание.
„Когато гледаш жертвата си през обектива, ти вече не виждаш страдащ човек. Виждаш кадър, тръпка“, посочва Таскова.
Според нея заснемането на насилието не е просто документиране на случващото се, а се превръща в основна цел. Тя смята, че за част от младите хора преживяването придобива стойност едва когато бъде записано и споделено, а екранът блокира естествения механизъм на състрадание.
В публикацията си психологът коментира и мотива, с който според разследващите нападателите са оправдавали действията си – че са се възприемали като „ловци на педофили“.
По думите ѝ това представлява рационализация на агресията и форма на „псевдоморален садизъм“, при която насилието се прикрива зад привидно благородна кауза.
„Когато облечеш жестокостта си в дрехите на морална кауза, ти си даваш зелена светлина да бъдеш чудовище, докато се мислиш за герой“, пише Таскова.
Тя обръща внимание и на ролята на груповата динамика. Според нея, когато много хора участват в подобно деяние, личната отговорност се размива, а груповият натиск измества индивидуалния морален компас.
В заключение психологът подчертава, че подобни престъпления не възникват внезапно.
„Децата не стават чудовища за една нощ“, пише тя.
По думите ѝ трагедията в Пловдив е отражение на общество, в което възпитанието в емпатия е било заменено с единствената цел „да не ме хванат“. Според Таскова без разговор за ценностите, емоционалната връзка и състраданието обществото ще продължи да се справя само с последствията, вместо с причините за подобни трагедии.
