Годишният доклад на ДАНС очертава рисковете пред страната – от хибридни заплахи и шпионаж до последиците от войната в Украйна, напрежението в Близкия изток и уязвимостта в критичната инфраструктура. Темата коментираха бившият секретар на МВР и преподавател по национална сигурност Николай Радулов и бившият зам.-министър на вътрешните работи Филип Гунев в ефира на „Здравей, България”.
Според Радулов оценките на службите трябва да бъдат разглеждани с необходимата предпазливост. По думите му съществуват различни потенциални рискове за България от страна на Иран – от кибератаки и терористични клетки до последици от миграционните потоци през последните години. „Същите ръководители на службите бяха поканени в Народното събрание малко преди началото на войната в Украйна и уверяваха, че такава няма да има. На следващия ден тя започна. Затова не бива категорично да приемаме, че липсата на непосредствена заплаха означава, че такава не може да възникне”, заяви той.
Бившият секретар на МВР коментира и решението американски самолети да бъдат разположени на летището в Безмер. „Не можем категорично да твърдим, че става въпрос само за логистична дейност. Логистичните операции са част от всяка военна операция. Да се представя обратното не отговаря на военната практика”, каза той.
Гунев подчерта, че гаранциите за сигурността на България произтичат от членството ѝ в НАТО, но това не означава, че рисковете са изчезнали. Той обърна внимание на доклада на ДАНС от миналата година, в който се казва, че Иран използва хибридни инструменти, включително хакерски групи, срещу държави, които възприема като противници.
По думите му една от най-сериозните слабости остава защитата на критичната инфраструктура. „В доклада ясно се посочва, че редица оператори подценяват заплахите, не инвестират достатъчно в киберсигурност и изпитват недостиг на подготвени кадри. Това засяга транспортната, енергийната и комуникационната инфраструктура – системи, от които всички зависим ежедневно”, обясни той.
Според Радулов през последните години докладите на ДАНС постепенно разширяват обхвата си отвъд традиционното разбиране за национална сигурност. По думите му липсата на достатъчен парламентарен контрол върху дейността на службите също остава сериозен проблем. „Следя внимателно тези доклади. В последните 5-6 години те все повече се насочват към по-широкото понятие за сигурност. Прави ми впечатление и нарастващата неопределеност в тях. Споменава се за разработки и преписки, изпратени в прокуратурата, но обществото никога не научава какъв е резултатът от тях”, заяви той.
