Гордея се с белезите си от огъня, категоричен е смелият доброволец
Да жертваш живота си, за да спасиш десетки други? Да влезеш без страх в пламъците, знаейки, че този “скок” може да ти е последен? Да се събудиш с над 75% изгаряния едва на 19 години, а след това да продължиш напред, носейки с гордост всяка рана?
Това не е сюжет на филм, а реалната история на Светослав – доброволеца, чиято воля огънят не успя да изпепели.
През лятото на 2024 г. смелият младеж се изправя очи в очи с природна стихия. С безстрашно сърце той се притичва на помощ на родното си село Щит в Сакар планина, където бушуват пожари. Положението било напечено, пламъците завземали всичко наоколо, спускайки се чак към съседното селце. Без колебание свиленградчанинът тръгва към каросерията на трактор с цистерна. Пътят е кошмарен и огромните дупки по него препъват превозното средство, което се опитва да избяга от огнената вълна. За нещастие машината прави рязък скок и изхвърля Светослав право в епицентъра на пожара.
Жертвоготовността му едва не го погубва – приет е в болница с тежки наранявания, а шансът му за живот е под 1%. Благодарение на усилията на лекарите и силната вяра на цяла България Светльо оцелява, а оздравяването му е определено като “медицинско чудо”.
Две години по-късно огнеборецът е на крака, не спира да се бори, да помага и да се развива. Белезите по тялото не му носят тъга – напротив – те напомнят всеки ден, че да помогнеш на другия е най-големият подвиг на духа.
“Отдавна вече се чувствам добре. Харесвам се и се приемам такъв, какъвто съм, не се срамувам от белезите ми. Няма болка и негативни емоции в мен – спомням си за станалото с гордост заради начина, по който съм постъпил. Пожарите не ме направиха различен човек, те извадиха от мен една скрита сила, която не съм вярвал, че имам”, споделя пред “България Днес” Светослав Димитров.
Към момента младежът е трета година студент в Националната спортна академия (НСА), където учи за футболен треньор.
След това възнамерява да запише магистратура – учител по физическо, която да му даде допълнителна квалификация. Животът му на този етап е отдаден на хлапетата в отбора на Свиленград, където преподава футбол.
“Децата са моята мотивация – нищо друго, само те! Казват, че съм техният герой, и силно се надявам да е така. Обучавам вече четири набора малчугани и от около един месец съм президент на клуба. Нашата цел е още повече деца да развиваме и ако е възможно – да изпращаме някои от тях в по-големите школи”, надява се борбеният смелчага.
Любовта на Димитров към футбола се заражда още ранните години. Талантът му забелязва неговият треньор Емил Овчаров, който е като втори баща за доброволеца. В сърцето на Светослав от детинство грее тимът, носещ синия цвят на морето – ФК “Левски”. Младежът е редовен посетител на мачовете на отбора, като дори е обявен за техен кадемлия. Още в началото на 2025 г., само 7 месеца след инцидента, свиленградчанинът вече бе на “Герена”, където изгледа мач с тогавашния собственик Наско Сираков.
На въпрос дали би работил в ръководството на клуба, огнеборецът отговаря скромно:
“На този етап още не съм достигнал нивото, на което трябва да съм за “Левски”, но в по-смелите ми мечти – много бих искал”, бленува той.
От легендите на великата игра момчето има своите идоли, играли на български терен. Сред тях е и великият Любо Пенев, който съвсем скоро се завърна като треньор на “Локомотив” (София) след прекарано онкологично заболяване.
“Уникален човек! Винаги съм имал респект към него, обаче след тази му стъпка, която предприе въпреки големите изпитания, смятам, че заслужава да служи за пример на всички ни”, категоричен е 21-годишният герой.
